---

---

Понякога се смята за необходимо детето да се лекува индивидуално, вместо със семейството му или в група. Много често детето има трудности със своите емоции и показва това чрез поведение, несъзнателно насочено към грижещите се за него хора. Основните примери за такова поведение са:
 
- отказване на храна;
- получаване на ниски резултати в училище;
- боледуване;
- нехарактерно агресивно поведение.

Повторението на маладаптивното поведение - като например непрекъснати кражби, дори когато водят до наказание и лишаване от привилегии, както и симптоми от типа на агресия или мъка, водят началото си от вътрешни конфликти.

Примери за такива конфликти са следните:
- конфликтът между това, което изглежда достъпно, и това, за което детето си мечтае - например дисцанцирани или неангажирани родители срещу желанието на детето да получава любов и сигурност;
- конфликтът между това, което явно се очаква, и това, което явно е правилно - например самостоятелност срещу нуждата на детето да се грижат за него.

---

---

---

Целта на терапевтичния подход е:
 
- да се създаде сигурно, разрешаващо и некритично взаимоотношение с детето, с помоща на топлина, уважение и липса на осъдителност;
- да се помогне на детето да намери начини да изразява своите вътрешни мисли и чувства. Това може да стане по-скоро символично посредством игра, а не като просто се поговори с него;
 - да се достигне до по-добро разбиране на вътрешния свят на детето - как се чувства човек, когато е дете - и след това отново да се потвърди реалността на този свят;
- да се помогне на детето отново да се приобщи към семейството и училището.

Съществуват множество различни подходи в детската терапия. Някои наблягат повече върху играта, докато други върху знанието за развитието на детето. В реалистичен план добрият детски терапевт е човек, който може да навлезе ловко в света на детето, като едновременно с това е способен да използва широк диапазон от личен опит и знание. Когато се работи с деца, е необходим прагматичен подход поради склонността на децата да събуждат крайни реакции у терапевтите от типа на съжаление, агресия или безнадеждност.

Често може да се стигне до промени в средата на семейството, например детето да прекарва повече време с единия или с другия родител, да се премести в своя отделна стая или терапевтът да посъветва родителите да определят правила, към които решително да се придържат. В други случаи единствената необходима намеса от страна на терапевта е да помогне на учителите в училището на детето да разберат по-ясно индивидуалните му трудности или да го предпазват от побойниците. Този елемент на детската психотерапия показва, че тя рядко може да се използва извън клиничната среда, която е напълно интегрирана в социалните и медицинските служби в страната.

---

---

---

Обикновено семейната терапия се провежда, след като детето или юношата е свързано с определена специализирана организация. През последните десетилетия семейната терапия се превърна в серия теоретични подходи, които независимо от факта, че се различават по своя акцент, не разглеждат детето просто като проблем, а по-скоро като част от семейната система, в която е възникнала някаква трудност в поведенчески или емоционален план. За да се направи първоначална преценка, всички членове на семейството - родителите, братята и сестрите - са поканени да посетят терапията. Присъстват един или няколко терапевти, които се стремят да определят проблемите и начина, по който тези проблеми влияят на семейството и да разработят различни варианти за облекчаване на трудностите.

Подходи в рамките на семейната терапия

Психодинамичен - В по-нататъшната разработка на психоаналитичната теория и методика се приема, че семейните проблеми водят началото си от неща, преживени в миналото от всички членове на семейството, както и по време на отглеждането на децата от родителя или родителите. Както при анализата, терапевтът помага на семейството да обърне внимание на връзките между миналия опит и настоящето поведение, които връзки създават и поддържат разглежданите проблеми. Терапевтът позволява на семейството да разбере как се чувства в тяхно присъствие и им предлага разбиране за несъзнаваните от тях неща, които се случват в живота им. Бавно митовете, недоразуменията и егоизмът в семейството излизат на яве и неговите членове започват да поемат отговорността за тях.

Систематичен/комуникативен - Изследват се неразпознатите и неразбрани начини на комуникация и поставяне на правила. Разглеждат се обърканите съобщения и нарушени разговори и се разбира тяхното влияние върху самочувствието и доброто състояние на членовете на семейството. Терапевтът прилага различни подходи в зависимост от това, дали се възприема главно в ролята на семеен учител, който цели изграждането на добри правила и нормални разговори помежду им или като човек, който улеснява способността на семейството да променя и подобрява комуникативните си умения по начин, неповторим за всеки включен в терапията индивид.

Поведенчески - Всеки член на семейството (не само индивидът класифициран като "проблем") показва поведение, което се подсилва от поведението на другите. По този начин тук имаме не само несъзнателно подсилване на нежелателното поведение, но и рядкото надграждане на желателното поведение. Терапевтът търси начини да помогне на семейството да разбере тези модели на поведение и след това да даде сила на членовете на семейството да разработят помежду си поведенчески договори, които са по-правилни и по-лесни за контролиране.

Играене на роли - Обикновено този подход представлява придатък към други типове терапии и включва преиграването на познати семейни сцени, за да може семейството и терапевтът да обсъдят точно за какво става въпрост и да се опитат да намерят алтернативни решения.

---

---

---

Джон е на дванадесет години и е насочен за семейна терапия поради проблеми вкъщи и в училище. Джон има осем годишна сестра. Баща му се грижи за двама им , след като майката е напуснала семейството преди две години, когато той и сестра му са били близки приятели в детската игра. Преди шест месеца и тримата се преместват да живеят при Шона и двете и деца. От училището на Джон се оплакват, че тормози учениците и не работи добре, докато вкъщи сякаш изпитва удоволствие нарочно да ядосва всички останали. Първоначалната преценка на ситуацията разкрива, че сестрата на Джон вече прекарва свободното си време с доведената си сестра, а Джон прекарва много по-малко време насаме с баща си.

Лошото му поведение избухва, защото Джон завижда на другите, когато се забавляват и нещо го подтиква да развали удоволствието им. Поради това той си създава лошо име в училище и вкъщи, като е смятан за трудно дете и нехранимайко, вследствие на което всички започват да странят от него. Уплашен, че вече не е желан, той търси да получи нужното му внимание, като се държи още по-разрушително и нахално. Терапията помага на родителите му да изтълкуват поведението му като зов за помощ, а на семейството - да промени начина си на мислене за него, за да може Джон отново да се почувства сигурен и желан.

---

---

---

Брачната консултация се появява след Втората световна война, като започва да се развива, след като хората разбират, че взаимоотношенията им могат да се подобрят посредством подлагането им на квалифицирана помощ отвън. Всички терапии на двойките независимо от теоретичната си обосновка приемат, че както проблемите, така и източникът на разрешението им се намират във взаимоотношенията между двамата партньори. Брачната консултация различава три етапа на жизнения цикъл, през които преминава типичната двойка и през които могат да се преживеят различни типове проблеми.

Ранен етап - Способността за физическо и емоционално развитие и приспособяване е от изключителна важност за всекидневния живот и за поставянето на дългосрочни цели. Проблемите се появяват, ако единият или двамата партньори имат трудности да се отделят от родителите си, ако са разочаровани при изправянето им срещу реалността да живеят заедно или ако малките им деца нарушават динамиката на взаимоотношенията в двойката.

Среден етап - Обикновено се стига до период на стабилност, по време на който съпрузите се познават добре, а децата им все по-малко зависят от своите родители. Трудностите ставата очевидни, когато скуката, усещането за липса на постижение и родителската загуба прелеят капацитета на двойката да се приспособява и да се поддържа взаимно. Неудовлетворението може да доведе до скрити любовни връзки, които още повече подронват целостта на двойката.

Късен етап - В крайна сметка двойките се изправят срещу отсъствието на своите деца и трябва да се нагодят за живот единствено един с друг - нещо, което вероятно са успявали да избегнат в продължение на години. Болестите и старостта са все по-често срещани през този етап и това добавя допълнително напрежение върху взаимоотношенията.

---

---

---

Психодинамична - Основавяйки се на психоаналитично разбиране за несъзнаваната мотивация и очакване, терапевтът използва своите интерпретации, за да помогне на двойката да осъзнае в по-голяма степен заровените и избягваните факти. Аналитичният процес често е доста болезнен поради неудобния характер на нещата, които излизат наяве. Основното вярване тук гласи, че ранните преживявания и скрити конфликти на всеки човек се разиграват по разрушителен начин във взаимоотношенията му с другите. Например човек може несъзнателно да се опитва да накара своя партньор да приеме закоравелите, импотентни начини за изграждане на взаимоотношия, към които е прибягвал по отношение на майка си, която е обичал, но го е разочаровала. Колкото и да се опитва, съпругата му винаги ще се чувства неловко и неспособна да задоволи самата себе си в отношенията им: тя никога няма да може да навакса нещата, които липсват у нейния партньор - дори може да започне да чувства, че тези характеристики липсват у самата нея.

Транзакционна - Правилата, разбиранията, вземането на решения и комуникативните методи в двойката се изследват с помоща на терапевта. Целта на терапията е да се помогне на партньорите да разберат начините, по които се ограничават, манипулират и унижават един друг, дори когато са възнамерявали да направят точно обратното. Взимат се избрани примери от ежедневния живот на двойката и се изследват в такава степен, че да се разкрие и най-малката им подробност. Водещата надежда в този процес гласи, че когато веднъж се разкрият лошите навици, те много трудно ще се промъкнат обратно, поради което двойката вече може да намери нови и по-уравновесени начини за взаимодействие.

Поведенческа - Използвайки теорията за ученето, терапевтът помага на всеки от партньорите да определи начините, по които конкретни лоши моменти от поведението и отношението на другия несъзнателно се стимулират и засилват във взаимния им живот. Партньорите трябва да представят алтернативни начини на поведение и съответните награди, които ще последват, ако това поведение се задейства. Въпреки, че всичко това звучи като много механичен и клиничен подход за подобряване взаимоотношенията между партньорите, от типа "дай, за да получиш", акцентът, който поставя върху поведението на клиентите, има доказана резултатност. Например може да имаме следния проблем: когато работещият партньор се прибира вкъщи, на другия му се струва, че първия не му обръща внимание. Като изследват отблизо изводите, които всеки от тях е направил, като се съгласят да отделят известно време да поговорят за деня си, когато се срещат вечер, разговорът при партньорите започва да измества неразбирането, натякването и сърденето.

---

---

---

След първите стъпки в развитието на този тип терапия, направени от американския изследователски екип на Мастърс и Джонсън през 60-те и 70-те години на 20 в. сексуалната терапия се превръща във важен клон на поведенческата терапия. Колкото повече индивидуални пациенти и двойки се осмеляват да споделят проблемите си, толкова по-голяма става нуждата от помощ при проблеми от типа на ерективната импотентност (трудността да се постигне или да се поддържа ерекция), прибързана или закъсняваща еякулация, неспособност на мъжа или жената да достигнат до оргазъм, както и болка по време на сексуален акт. Целта на сексуалната терапия е да помогне наиндивидуалния пациент или на двойката да подобрят качеството на своя сексуален живот или взаимоотношения, както и да им даде възможност да приемат своята сексуалност.

Терапевтичен подход

И тук както при всяка поведенческа терапия:

- проблемът внимателно се изследва с индивидуалния пациент или двойката, като се поставят и целите на терапията.

- поставят се задачи за "домашна работа" и се прави опит да бъдат изпълнени преди следващата среща с тарепевта.

- резултатите от опитите се дискутират и се изследват всички фактори, които ги усложняват, за да може да се постигне по-голямо разбиране на проблемите и начините на лечението им.

- прави се опит да се разрешат променени или усложнени задачи в периода между сесиите, като се поддържа обратна връзка. По този начин се набляга на способността на пациента да поеме отговорността да се промени.

---

---

---

Двама съпрузи търсят консултация, защото жената изпитва болка при проникването и не може да достигне до оргазъм. Партньорът и от своя страна също не може да достигне до оргазъм след определен момент от сексуалния акт. Той се чувства виновен, а тя избягва секса; като резултат и двамата се чувстват виновни. Поведенческият компонент на терапията включва прогресивни стъпки - от практикуване на разговор за нещата, които всеки смята за приятни, незадоволителни или трудни, до най-обикновено докосване, погалване, милувки и целувки на единия от другия (с изключение на гениталиите).

След това се преминава към генитален контакт, а след това и към сексуалния акт, с прогресивните му степени на проникване и навлизане. Целта е всеки партньор да придобие увереност за доброто физическо състояние на другия, както и да получи удовлетворение за самия себе си. В този процес често се използва и друг поведенчески метод, при който двойката прави секс с прекъсване в определени моменти на сексуалния акт. Това увеличава чувството за сигурност и спокойствие и намалява страха на единия от партньорите, че ще бъде наранен или че ще нарани другия.

Терапевтът използва психотерапевтични и консултативни умения, за да спомогне изследването на всички неразбирателства и всички отрицателни усещания по време на сексуалния акт, на създаването и получаването на удоволствие, както и на самата терапия. По този начин заедно с включването на образователни компоненти двойката или отделния индивид се подготвя да разрешава и други проблеми, които могат да възникнат сега или в бъдеще.

---