---

---

Психодрамата представлява групова терапия, разработена от Джейкъб Л. Морено (1892-1974), в която посредством методите на театъра се изследват личността, междуличностните отношения, конфликтите по отношение на човешките чувства и емоционалните проблеми. Морено израства във Виена, където следва медицина, философия и изкуство. Когато навлиза в 20-те години на своя живот той ръководи импровизирани театрални групи с деца в общинските паркове, които се превръщат в театър на спонтанността. Сравнително лесно е да разберем защо съществуват прилики между техниките напсиходрамата и упражненията, които използват театралните компании, за да обогатят тълкуването на творбата на автора. Многозначен анекдот разказват от Морено, е този за актриса в театър на спонтанността, която въпреки, че играела нежни и невинни роли на сцената, в дома си била абсолютно деспотична. Когато открил това, Морено и дал ролите на по-агресивни и безчувствени героини и това довело до подобрение на поведението и във всякакъв друг план. В началото на своите 30 години Морено емигрира вСАЩ , където разработва идеята за работа в групи - широко разпространена е теорията, че той е въвел термина групова терапия - и театралното изследване на емоционалния свят на човека, както и отношението му с другите. В последствие тази методика става известна катопсиходрама.

---

---

---

В устоите на психодраматичната гледна точка стои идеята за ролите и играенето на роли. Тези познати термини, които използваме в ежедневието си, също са разработени от самия Морено. Ролите представляват предсказуемите модели на наблюдаваното поведение, които се появяват в определени социални ситуации. Сложността и многообразието на ролите, които играем, са илюстрация на сложността на света, в който живеем. Всички роли от типа на: пациент, майка, сестра, чичо, любовник, лекар, свещеник, учител, водач, жертва, са ни добре известни. В реалния живот ние изпълняваме тези роли като истински в зависимост от изискванията на семейството си и обществото и с тях не можем да си играем, защото това ще доведе до сериозни последствия както за нас така и за другите.

Два примера за това са следните: на първо място в самата роля, където например свещеникът идва направо от погребалната служба и обявява, че според него починалият човек отива директно в ада, без да може да се измъкне. По този начин свещеникът остава в ролята си на свещеник, но действа деструктивно в тази си роля. На второ място отвъд самата роля, при която свещеникът нарушава обета си за безбрачие (който в известна степен представлява обещание да останем в ролята си) и започва да играе ролята на любовника като допълнителна. В невротичните ситуации, при които потиснатите или скрити желания и спомени създават конфликт между реалността и това, което е разрешено да се знае или да се желае, една или повече от ролите на индивида ще навлязат в конфликт.

Такъв е случаят дори тогава, когато си представяме определена роля или когато тя е само частично свързана с реалността. Пример за това би бил човек, който чува, че е или водачът или жертвата в социалната група. Друг пример би бил син, който неосъзнато чувства, че трябва да изиграе ролята на побеждаващия герой и на достигащия високи цели човек заради своята взискателна и неиздигнала се майка, или ролята на измъчения или изтормозен несретник заради своя властен баща. Психодрамата е сложна и ефективна система за "концептуализация" на неврозата на личността. Тя представлява терапия, която бързо помага на пациентите да започнат да усещат както връзките си с другите, така и отношението към самите себе си.

---

---

---

Чрез комбинирането на театъра, контролираната и защитена обстановка на групата и играта на роли психодрамата позволява на пациентите в групата да изиграят повторно и последователно своите невротични конфликти и емоционални нарушения и след това да ги изследват. Всеки член на групата, който е в центъра на изследването се нарича протагонист, докато терапевтът е известен като водещия. Групата, около осем човека, се среща при закрити сесии в продължение на максимално два часа на ден и може да посвети цялата сесия на "драмата" на съответния човек. Всички други скоро се включват в действието като dramatis personae*. Нека да проследим следния пример.

Джон разказва на групата, че му е трудно да се справя с критиките, дори когато имат положителен замисъл. Идва му наум случка, при която като момче получава от родителите си подарък макет на лодка. Той искал макета много силно и направил всичко възможно да го направи толкова добре, колкото му позволявали способностите, за да угоди на баща си, който отказвал да му купи макета, защото смятал, че Джон бил прекалено малък. С помощта на водещия протогонистът (Джон) разпредели групата на главни герои и разигра отново случката. Имаме баща и майка, по-малка сестра и т.нар. спомагателен Аз - друг човек, който изиграва ролята на Джон, докато самият Джон също участва. Останалите членове на групата наблюдават и се опитват да направят връзката между сцената и това, което се случва в техния личен живот.

Спомагателният Аз на Джон много се оскърбява и ядосва, когато баща му критикува неговия модел, защото не бил направен достатъчно добре. Самият Джон се чувства унизен, счупва и изхвърля лодката. Като спонтанен жест жената, която играе майка му, се хвърля да го успокои, но той се отскубва от нея. Тогава майката и бащата започват да се карат, докато сестра му плаче, а Джон е оставен объркан насаме със себе си. Чрез реакцията на това, което се е случило, дискутирането на случката с другите членове на групата и опита да се достигне до други варианти на разрешение на Джон му се дава възможността да изследва факта, че трудността му при приемане на критиките се основава на отказа му да получи окуражение и подкрепа, когато има нужда от това: той винаги успявал да се справи без тях.

*dramatis personae - театрални персонажи, герои

---

---

---

Монолози - това е портретът на личността, изграден от "страничните диалози" и "страничните действия" на скритите мисли и чувства, които се появяват успоредно на откритите мисли и чувства. Тази техника се използва и при главното направление в театъра и пантомимата.

Представяне на Аза - Протагонистът* представя последователно не само себе си, но и всички останали герои точно така, както ги вижда. Често това е много полезен начин за отпускане по време на сесията, за да могат и другите членове на групата да се присъединят. Самореализация - протагонистът с помощта на няколко спомагателни Аза изиграва историята на своя живот.

Двойникът - Пациентът прави портрет на самия себе си, но същевременно наблюдава как някои друг едновременно с него му прави портрет. Новостта от срещата със самия себе си и неизбежните разлики в играта на другия член на групата му разкриват скрити страни от неговото собствено поведение.

Огледалото - наблюдението не се осъществява едновременно с повторната игра, а се наблюдава от протагониста. Огледалото може да преувеличи определени моменти под инструкциите на водещия, за да се подпомогне достигането до идеята.

Размяна на ролите - протагонистът разменя ролята, която играе, с ролята на друг член на групата, например с баща си. Представяне на сънищата - вместо да разказва свой сън, пациентът го разиграва като театър.

С напредването на сесиите всички членове на групата имат възможност да изградят своите лични драми и да участват в тези на другите. Проблемите с емоциите, невротичните конфликти и личността се разглеждат от различни страни и се постига усещането за лично господство. Ролята на водещия е тежка, тъй като той или тя трябва да подбере най-подходящия момент, за да се намеси или да остави нещата да се развиват от само себе си. Психодрамата е толкова интензивен и увлекателен метод, че всички хора, които са част от него, независимо дали участват в драмата или не, се учат, отговарят и сравняват нещата сами за себе си.

*Протагонистът представлява главен герой (централна или основна фигура) в драма или история.

---

---

---

Действие - конфликтите не само се обсъждат, но се и изиграват. Тук и сега - независимо от времето, когато е станала случката, действието се развива "тук и сега". Субективност - пациентът трябва да се опита да изиграе истината както я чувства. Премислянето на значението на случката става по-късно. Максимална изява - набляга се на всички многозначителни изрази, коментари и действия, които не се избират съобразно желанията на "тълпата".

Движение на вътре - водещият прави всичко възможно психодрамата да започне с по-малко травмиращ материал и да се придвижи към по-дълбоки и по-проблематични области в момента, в който личността и групата са се научили да си имат доверие. Избор на пациенти - макар че водещият помага, когато е необходимо, при психодрамата се смята, че самият протогонист знае кой най-добре ще изиграе определена роля и какво очаква като действие от участниците в драмата.

Приема се "липсата на експресивност" от страна на пациента. В някои ситуации пациентът има право да бъде неотзивчив и да запази мълчание, ако има желание за това. Тълкуване - При повечето терапевтични методи тълкуването се извършва вербално; при психодрамата често то се прави чрез действие: водещият, а понякога протогонистът или друг член на групата изменят драмата по определен начин, за да покажат скритата емоция, мотивация или значение.

Трифазност на процеса - психодраматичните сесии се състоят от три части: загряване, действие и групова дискусия след завършване на действието. Отъждествяване с протагониста - другите трябва да подкрепят протагониста, за да не се почувстват изолирани и отдадени единствено на личните си конфликти или разбирания. Играене на роли - Протагонистът трябва да бъде подготвен да поеме ролята на всички, с които е свързан многозначително в драмата. Гъвкавост - водещият трябва да се уповава на психодраматичния процес като краен арбитър и негов водач.

---

---

---

При психодрамата е нужно да имаме на разположение топло, удобно и най-добре доста голямо пространство, в което да се провеждат занятията. Трябва да се запази личната тайна и да няма външни намеси. В някои случаи на разположение са специално построени за целта театрални помещения. Чрез театралното представяне на спомените и на емоционалните конфликти се придобива разбиране, което цели емоционалното облекчаване на пациента. Членовете на групата поред избират начина, по който другите ще построят травматичните или изпълнените с конфликти събития от миналото им. С помощта на водещия се изследват определени страни от миналото им от различна гледна точка - както и отношенията, които се проявяват като следствие от тях в настоящето - и се репетират различни разрешения на проблема. Психодрамата представлява забавно и предизвикателно упражнение, в което можем да се включим заради начина, по който групата споделя опита си в моментите на най-голямата си уязвимост. Освен несъмнените положителни резултати от терапията съществуват много стимулиращи резултати по отношение на социалните умения и отношения. Често дава резултати при - Примиряването с трудностите от миналото и превръщането им от начин на живот в спомени. Тя въоръжава човека с метод и език, с помощта на които да изследва причините, поради които се чувства заседнал, неудовлетворен или в периферията на социалната група или семейство.

---

---

---

Независимо от твърденията на своя основател Дж. Л. Морено психодрамата няма решаващата дума в психотерапията. Въпреки, че несъмнено има сила и ефикасност, възможно е човек да прикрие, макар и несъзнателно, по-голямата част от вътрешния си емоционален живот и дори да засили своите защитни механизми срещу реалността, ако не е изправен лице в лице срещу процеса или водещия. Рядко дава резултати при кризи, злоупотреба с вещества, фобии, депресии. Цената е разумна поради груповия характер на терапията. Разпространеност -психодрамата от високо ниво не се използва често, но е широко разпространена. Ангажираността е висока както при всички затворени групи. Груповите срещи обикновено са ограничени по отношение на времетраенето си, например осем последователни седмици или една конференция в събота или неделя. Обучението е на добро ниво, но специфично, поради спецификата на техниките използвани от терапевта.

---