---

---

Към края на 19 в. Зигмунд Фройд (1856-1939), австрийски доктор по медицина и неврология, разработва серия от идеи за функционирането на човешката психика. Те не само се превръщат в т.нар. психоанализа, но същевременно оформят корените на много терапии. От една страна, поради факта, че психоанализата е налице вече толкова дълго време, а от друга, представлява както основно ядро от идеи, така и техники за лечение, съществуват множество по-малки вариации, развити от основната концепция. Същевременно обаче има и консенсус по въпроса за сърцевината на теорията и практиката на психоанализата.

---

---

---

В центъра на психоанализата лежи несъзнаваното. Най-добре е на този етап да го разглеждаме като най-голямата част от психиката. Действително несъзнаваното е много по-обширно от областта, която съзнаваме, т.е. от областта на съзнанието, както и от областите, които можем с усилие да доведем до нивото на съзнанието – т.нар. предсъзнавано. В царството на несъзнаваното са заключени множество идеи, импулси и желания, които поради страха, че биха могли да влязът в съзнателния ни живот, на различни нива ни причиняват неприятното усещане за тревожност, а дори и за ужас. Необходимо да направим кратко описание на термините То, Аз и Свръхаз, т.е. да обясним структурата, която Фройд нарича „мисловен апарат” на човека.

---

---

---

То е животниското сърце на човека. Предствалява източник на инстинктивните желания и импулси. Тъй като няма нужда от външни влияния, служи само на себе си като източник на енергия и съществува за мигновеното си самозадоволяване. Всяко животно има известна степен от То в себе си и Фройд приема човешкото То като първоисточник на всяка човешка мотивация. То съществува още от самото раждане, вероятно от момента на зачеването.

Азът е онази част от мисловния апарат, която е отговорна за управлението на реалността. В практически план тя представлява област, която се занимава с отношенията с другите хора, а така също и с емоционалния живот на индивида. За да изпълни своята функция, Азът се опитва да посрещне нуждите на То, като избягва ситуациите, които заплашват живота или причиняват непоносима тревожност. Поради това Азът често действа като потиска желанията на То, ако те не са в интерес на цялото същество (т.е. на То, на Аза и на Свърхаза).

Свръхаза се развива, докато човек си взаимодейства с емоционално заобикалящия го свят – обикновено това са родителите му – и вероятно най-добре отговаря на фактора, който изгражда нашата съвест. Свърхазът награждава и наказва Аза за неговата способност да избягва материала, причиняващ тревжност, както и излиза на повърхността от несъзнаваното, докато същевременно Азът се опитва да посрещне нуждите на То.

---

---

---

Когато нещо е изпратено в областта на несъзнаваното, то не изчезва – по-скоро намира промени или замаскирани форми, за да се прояви. Обикновено това става посредством защитните механизми, чрез които някоя нежелана мисъл, импулс или желание се пропъждат, но излизат на повърхността по някакъв друг начин. Във всекидневния живот защитните механизми често водят до унищожителни и ограничаващи последствия.

---

---

---

Формиране на реакция е пускането в действие на мощни разбирания или желания, противополжни на тези, които изпитваме в действителност. Човек притеснен от своите хомосексуални наклонности, може да я яростен противник на хомосексуализма ( което се различава от хомофобията, която представлява нормалната хетеросексуална реакция в определени условия.

Рационализация – тук притеснителните действия или желания се приемат за основателни, като се прибягва до помоща на някакво несигурно поучение или на по-висша рационална гледна точка: „Тя си го търсеше”, или „Това всъщност не е истинска кражба, защото всички го правят” са примери за рационализация. Родителите често рационализират жестокостта като „родителски дълг”, защитавайки садистичните си импулси към своето дете.

Обръщане – Малко прилича на изместването. Импулсите, които правилно или неправилно се приемат за водещи до неприемливи последици, се обръщат към човека. Оказва се, че повечето саморазрушителни импулси са обръщане на агресията към неприемливи мишени. Например самонараняващите се тинейджъри може да са вбесени от друг човек, но са отчаяни от реалната ситуация, при която покават своята ярост, без да се получи някакво въздействие на нетърпимост. Разбира се, най-лошото въздействие е това да останем неразбрани или да не ни обърнат внимание.

Идентификация – Този процес се наблюдава, когато човек поглъща в себе си и превръща в част от своята личност елементи от психиката на друг човек. Често той е резултат от проекцията на някой друг и е един от най-мощните механизми, чрез които у детето се създава заповеднически Свръхаз.

---

---

---

Потискане – Тревожните мисли просто се забравят. Може да става въпрос за нещо, което идва от детството и прави живота ни нетърпим, например сексуални желания към родителя или нещо по-близко до настоящето, като уговорка за час при зъболекаря.

Отричане – Поставя се бариера срещу определен елемент от реалността, по начин да ни си струва, че той не съществува. Човек, ужасен от раково заболяване, може да отрича съществуването на подутина в тялото си, или пък човек, който се страхува от унищожителните си импулси, може да не разбере, че в определи ситуации се ядосва и става агресивен.

Проекция – Отношение или желание, което човек смята за притеснително в себе си се пренася или прехвърля върху друг човек. Много хора, които прибързано наричат другите расисти или сексисти нямат силата да видят тези свои склонности в самите себе си.

Изместване – Импулс или желание, което е неприемливо поради характеристиките на човека, към когото е насочено – например яростта към властен тип родител може да се измести към други властни личности, кавито са полицаите или шефът в работата.

---

---

---

Всички защитни механизми се използват от развиващото се дете, когато срещне влиянията отвън върху желанията на То. При детето То е на първо място: детето е центърът на своята вселена, всички желания са незабавни и представят всички елементи на психичния и емоционалния човек. Такава идилия не може да продължава вечно и както видяхме, Азът започва да се развива, като се опитва да се справи със сблъсъка между изискванията на То и очакванията от страна на външния емоционален свят. По този начин Азът използва разнообразни защитни механизми, за да прогони конфликтите, които не може да разреши.

Фройд смята, че отношенията между То/Аз/Свръхаз, които се развиват в детството, се пренасят и в живота на възрастния човек. Той нарича това принудата да повтаряме, въпреки че тези принуждение може най-правилно да изтълкуваме като неизбежен резултат на всеки от защитните механизми, изброени по-горе. Например едно дете може да израстне в семейство, където естественият гняв, който чувства, когато е разочаровано, се приема от родителя като атака срещу собствените му способности. Най-вероятно такова дете е засрамвано и критикувано за невъздържаните си избухния. Но гневът на детето срещу безсилието не изчезва като с магическа пръчица.

То го потиска, тъй като заплашва близостта му с родителя и това го ужасява. Детето пораства уплашено от своите способности да се вбесява и ядосва, тъй като никога не е имало възможността да ги прояви и да ги регулира по свое собствено желание. Като възрастен такъв човек няма да има способността да се изправя срещу реалните неща в самия себе си, както и между себе си и другите, особено когато става дума за дейстителен гняв или безсилие. Такъв човек изпитва големи трудности да изгради хармонични взаимоотношения. На всичко отгоре такъв човек от време на време ще избухва яростно поради някоя очевидна незначителна причина, когато потиснатото безсилие е станало прекалено голямо, за да може Азът да се справи с него.

Резултатът от всичко това е извикването на критика от страна на Свръхаза и появилият се срам, който се изсипва върху Аза и по този начин потвърждава очевидната нужда от по-нататъшно потискане. Разбира се, когато такъв човек има дете, той ще раздава същите заповеди към развиващото се Аз на своето дете и по този начин то ще порасне така, че ще увековечи проблема. (Стига естествено първо да не разбере проблема и след това да направи нещо за разрешаването му!)

---

---

---

Пациентът наричан анализант и аналитикът се срещат пет пъти седмично за по петдесет минути. Клиентът ляга на кушетка, за да може да не вижда аналитика. След това е окуражен да разкаже това, което му идва на ум – което всъщност е възможно единствено, когато не действат защитните механизми. Лежейки неподвижно и само леко разсейвайки се, пациентът достига границата на своето несъзнавано, където ако каже това, което му идва на ум, рискува изграждането на връзки между идеи и спомени по такъв начин, че потиснатият материал и желанията започват да формират призрачен силует на ръба на съзнанието му. Почти във всички случаи анализантът се противопоставя на този процес по всички възможни начини, използвани през живота му, но този път това става в присъствието на аналитика. Аналитикът трябва да извърши група задачи, които на пръв поглед изглеждат доста лесни, но всъщност са изключително трудни.

---

---

---

Неутралност – това е нашата важна способност нито да се потискат, нито да се следват появяващите се на повърхността несъзнавани желания. Ако се допусне, което и да е от тях, ако се прекали, процесът или ще спре или ще се забави.

Конфронтация – аналитикът отразява обратно това, което се случва, като преценява какво е усещането да прекарва известно време с пациента. Например аналитикът може да каже на пациента: „ Казвате ми колко е полезно за вас да идвате тук, но си мисля, че вероятно се страхувате, че от това няма никакъв смисъл.”

Интерпретация – това е опит от страна на аналитикът да се хвърли светлина въру поведението на пациента по начин, непознат на пациента. Например: „Вероятно сте сигурни, че трябва да идвате тук, защото се страхувате, че ще изгубя интерес към вас, както е сторил баща ви, когато не се справяхте добре.”

Реконструкция – в тази техника аналитикът повторно построява нещо от миналото, като поставя добавъчно значение по отношение на настоящето. Например: „Вероятно не искате да чуете нещата, които искам да ви кажа, дори и да са полезни за вас, защото ви напомням за баща ви, който ви дръпва някое конско.”

---

---

---

Използването на тези техники спомага издигането на потиснатия материал до нивото на осъзнатите между аналитика и анализанта неща, като по този начин се дава път на още един изключително важен процес. Анализантът засилено започва да припознава в аналитика важни фигури от своето минало; а аналитикът, приемайки този процес, помага за повторното изграждане на ранната емоционална сцена от детството. Това е т.нар. невроза на преноса, която се превръща в сърце на анализата, тъй като аналитичната двойка преминава през причините за появата на защитите и противопоставянето. Целта на психоанализата е просто да увеличи вътрешното прозрение, така че определени аспекти от несъзнаваното да станат съзнателни. По този начин пациентът се въоражава със знание за самия себе си и впоследствие му е предложена възможността да избере какво да стори оттук нататък и след това действително да го извърши.

---