---

---

Разгледахме най-важните прояви на психичните заболявания. Психичните заболявания (както и телесните болести) са най-различни, и то не само защото се проявяват по твърде разнообразен начин, но и защото имат различни причини. И досега не са известни всички причини за психичните болести, но най-общо може да се каже, че те се предизвикват от същите наблагопрпятпи фактори, които довеждат и до телесни заболявания. Например различаваме инфекциозни психози (независимо дали микробите са се загнездили в самия мозък, или се намират на друго място в организма), интоксикационни психози (предизвикани от различни хранителни, индустриални и битови отравяния), травматични психози (причинени от черепно-мозъчни наранявания), психози, предизвикани от други органични заболявания на централната нервна система и целия организъм, реактивни (психогенни) психози, предизвикани от психични травми. Все още голяма група представляват психозите с неизвестна етиология. Тук принадлежат някои от най-честите психични разстройства, като шизофренията, циклофренията, инволутивните психози и др. Като „гранични състояния" се означават други психични отклонения, които не се отнасят към групата на психозите. Тук принадлежат неврозите, психопатиите (характеро-логичните абнормности) и олигофрениите, за които стана вече дума.

---

---

---

Най-висшата интегрираща психична функция е съзнанието. В същност всяка психична болест повече или по-малко засяга и човешкото съзнание. Когато говорим за разстройства на съзнанието в тесен смисъл на думата, имаме пред вид онези от тях, при които се загубва способността за правилна ориентация за собствената личност, за време и място, за социални събития. В някои случаи става само стесняване на съзнанието, докато в други случаи (т. нар. помрачение на съзнанието) се прибавят и качествени разстройства на познавателния процес. Тук се отнася делирът. До известна степен сходно на делира, но още по-тежко разстройство представлява аменцията, при която болните загубват цялостната си ориентация. Освен това тук могат да се появят откъслечни илюзии, халюцинации, налудни идеи, кататонни прояви и пр. Още по-дълбоко помрачение на съзнанието е хаотичното, при което болните възприемат действителността грубо изопачена, изживяват се застрашени и често в отговор на това предприемат жестоки агресивни действия.

---

---

---

Възможността за извършване на мисловна дейност се нарича интелект. Освен изброените дотук временни разстройства на мисленето понякога се наблюдава трайно ограничение на възможността за извършване на мисловна дейност. Когато се касае за вродено или ранно придобито слабоумие,говорим за олигофрения (малоумие), а при по-късно придобито слабоумие говорим за деменция (оглупяване). Нарушенията на интелекта често се съчетават с увреждане на паметта, но могат да настъпят и независимо едно от друго.

Важно място в психичния живот на човека заемат чувствата. Тяхното разстройство може да се изрази както в трайно повишение, така и в продължително понижение на настроението. Разстройствата на чувствата могат да имат различен характер, но от състоянията, които се придружават от трайно повишение на настроението, най-често се среща манията. Касае се за трайно весело, радостно, оптимистично чувство, под влияние на което всичко изглежда благоприятно, достъпно и възможно. Целият свят се вижда в розова светлина. Болният се изживява като много способен, той е автор на редица инициативи, но по право не завършва докрай нито една от започнатите дейности.

Обратното на това състояние е меланхолията (депресията), която се изразява в чувство на дълбока печал, мъка, безнадеждност, отчаяние. Нищо не доставя удоволствие на болните, всичко изглежда мрачно, навсякъде виждат само неблагоприятни неща, очакват най-лошото, животът е базсмислен. Това често води до опити за самоубийство.

Съществуват и редица други разстройства на емоционалната дейност. Ще споменем само т. нар. апатия - състояние на безчувствие, на емоционално безразличие, което се среща обикновено при някои органични заболявания на нервната система или представлява краен стадий в развитието на някои психични заболявания. Разстройствата на емоциите често пъти се съчетават с нарушение на волята. Така наример апатията може да се развие заедно с абулия (безволие), като образува едно общо апатико-абулично състояние.От останалите разстройства на волята най-голямо значение има кататонията, която представява своеобразно нарушение на волевата дейност в резултат на задръжка в кората на големите полукълба на главния мозък и евентуално освобождаване от нейния контрол на по-ниско заложени двигателни механизми.

Кататонията се проявява в две основни форми: кататонен ступор (пълна обездвиженост) и кататонна възбуда (при която болните извършват откъслечни, разхвърляни, безсмислени движения, а не целенасочени действия). Между т. нар. ефекторнн психични функции наред с волята заемат своето място и влеченията. Те се разстройват както при психози, така и при някои гранични състояния (психопатии). Особено чести и разнообразни са качествените разстройства на половото влечение, известни под названието перверзии.

---

---

---

Обикновено още по-мъчителни за болните са натрапливите идеи, при които се касае за изживяване, към което болните имат критично отношение, но въпреки това не могат да го преодолеят - колкото повече се стремят да го отхвърлят, толкова повече то се натрапва в съзнанието им. Така например болната Д. 3. започнала да мисли, че няма воля да извърши каквото и да било действие — да стане от стола, на който седи, да отвори вратата, да отиде до тоалетната. Струвало й се, че „не й идвала волята", т. е. искала, а нямала воля да го направи, разбирала, че това е ненормално и безсмислено, не не можела да го преодолее.

Когато разтребвала в къщи, метяла многократно на едно и също място, без да може да се придвижи. Вдигала и връщала на мястото му един и същи предмет. За да може да стане от мястото, на което е седнала, извършвала многократно, понякога в продължение на часове, редица стереотипни движения - пипане на косата, чесане на лицето, мляскане с уста и преглъщаме. Понякога, докато успее да отиде до тоалетната, се изпускала по малка нужда: стигнала до тоалетната, стояла там с часове, без да може да тръгне обратно.

Когато трябвало да мине през отворена врата, многократно допирала ръката си до дръжката и я отдръпвала обратно, докато най-сетне замахвала и със силен удар я отваряла, при което понякога се наранявала. Понякога й се натрапвало, че „не й идва волята" да вземе приборите за ядене и да се нахрани, поради което ставало нужда да бъде хранена като малко дете. Тези състояния я измъчвали много, непрекъснато се борела с тях, на ум и на глас си повтаряла: „Дай си воля! Хайде! Хайде!" и пр., но нищо не помагало.

---

---

---

Друга група представляват налудностите за величие. При някои от тях болните се задоволяват със скромни" твърдения (те са красиви, способни, ценени, търсени, имат големи успехи в любовта, Предстои им блестяща кариера, заемане на отговорни длъжности и пр.), а в други случаи се стига до налудности с грандиозно нелеп характер. Така например болната Е. С. твърди, че цялото й тяло е пълно с жълтици, които излизат от устата й при говорене и оригване, от пикочния мехур при ходене по малка нужда, от ануса при ходене по голяма нужда и при пускане на газове. „Оригвам се, защото съм пълна от горе до долу с жълтици. . . ние сме щастливо смейство - у нас са 600 милиона лева. Скоро мъжът ми ще стане цар или председател, а аз - царица. И едното, и другото е възможно - която власт дойде, с нея съм."

Към същата група принадлежат налудностите за откривателство (болните са открили начин за лечение на всички болести, изнамерени са перпетуум-мобиле, установили са нов строеж на вселената и т. н.), реформаторство (те са създатели на нова обществено-политическа доктрина, която ще завладее и преобрази света, ще обедини противоположни обществени течения и пр.), знаменит произход (божествен, царски). Болната Е. Ш. твърди, че има знатен произход както по бащина, така и по майчина линия.

По бащина линия родът й започвал от Диоген (доказателство за това тя намира във факта, че като дете видяла веднъж дядо си денем с фенер в ръка), минавал през китайския император Чан-Чун, който извършил революцията на „червените вежди" (вместо червени знамена тогава хората носели червени вежди), и Осман паша, който бил неин прадядо.  По майчина линия родът й водел началото си от Питагор (по баща нейната майка се казвала Лингорова; втората част на името „горова" означавало, че е от горски произход; същото означавало и втората част от името на Питагор), минавал през цар Симеон до цар Иван Асен II.

Освен това се срещат и редица други видове налудпи идеи по съдържание: еротични (за влюбеност в болния на определени лица от противоположния пол), за изневяра, за виновност, хипохондрични налудности (за несъществуващи заболявания), които могат да достигнат до нихилистични налудни идеи за разпадане и унищожаване на цели органи и системи в организма, налудности за разоряване (обедняване, ограбване и пр.). При свръхценните идеи се касае за надценяване на реални обстоятелства от живота (обикновено с отрицателен характер), при което болните често пъти се самообвиняват например за смъртта на свои близки или други, за неблагоприятни моменти в живота им и в този на семейството и колектива.

---

---

---

При налудностите за въздействие болните имат изживяване, че върху тях се извършва въздействие със специални апарати, електромагнитни вълни, „атомни лъчи", хипноза и пр. Болната Т. М. твърди, че от дрехите и накитите, които мъжът й купил от една полякиня, се излъчва атомна радиация: „Забелязах, че когато тя (полякинята) е у нас, детето много силно пищи. . . после разбрах, че от червения пеньоар се излъчва радиева радиация. Започнах цялата да горя. . . разбрах, че сме заразени всички от радиацията. . . като пипам само тъканта, и ми се втвърдяват пръстите. . . пръстена и обиците като ги сложех, излъчването ставаше по-силно. . ." 

---

---

---

По-сложният стадий на познавателния процес е мисловният. Докато в сетивния стадий хората боравят с усещания, възприятия и представи, тук те си служат с понятия. Понятието е словесен образ на действителността, което отразява най-дълбоката същност на предметите и закономерностите на явленията. То дава възможност на човека за абстрактно мислене, поради което той може да стигне в своето познание до истини, които са недостъпни за неговите сетива. Понятията се групират в съждения (положителни и отрицателни констатации) и умозаключения, които са крайният продукт на нашата аналитична или синтетична мисловна дейност. Мисловният процес заема важно място в психичния живот на човека и той твърде често се разстройва в хода на психичните заболявания.

Най-простите разстройства на мисленето са тези в неговото протичане. Можем да наблюдаваме ускоряване или забавяне на мисленето, както и неравномерност в неговото протичане. В последния случай можем да имаме както наплив на мисли, така и прекъсване на мисълта („изпразване на главата"), което болните обикновено тълкуват  като резултат на упражнявано върху тях въздействие. Промените в структурата на мисловния процес могат да доведат до възникването на т. нар. разкъсано и несъгласувано мислене. При първото изреченията са в същност граматически правилно структурирани, но мисълта е алогична. Фактически казаното от болния няма никакъв смисъл.

Така например болната С. Д. се обръща към лекаря с думите: „Вие сте д-р Ванков — син. Ванков значи музика. Вашето име Ванков значи вокалната, музикалната стена. . . защото човек е инструмент, който абсорбира в себе си въздуха. Въздухът в гърдите издига култа в небесата на грешната земя с вихъра на новата душа. . . значи реабилитация на кръвта, на произхода чрез благородното семе на бащата и назадничавия елемент на майката. . ." При несъгласуваното мислене липсва както логическа, така и граматическа връзка между изказванията на болния. В хода на разкъсаното и на несъгласуваното мислене нерядко болните образуват т. нар. неологизми (нови думи), които могат да представляват нищо неозначаващи съчетания или пък в които болните внасят определено свое съдържание.

Напр. болната И. Г. създава понятието „перикул", което означава „причина за увреда". Болният П. Б. определя живота като „дейност на всезаклетите ефлогии". Едно от интересните разстройства на мисловния процес е т. нар. резоньорство. При него има известна трайност на една основна тема, но тя бива разработвана с излишни разсъждения в „псевдофилософски" стил, като обикновено се стига до надута по форма, но празна по съдържание мисъл. Например болният К. Т. споделя следното: „Мъчи ме мисълта, дали има съотношение между даден артикул — например пушенето, изтърсването на пепелта и природата. . .

Например аз пуша цигари и си мисля дали има трето лице от женски пол, което да изпитва благоуханието на моята цигара. . . Аз правя наблюдение върху себе си. То зависи все пак от пола — дадени хора например с малко ум, от които може да съм и аз. . . става дума за механичното производство. Има дни, когато аз стоя, мисля, мисля, искам да помогна на хората, но не зная как да отразя външния свят, не мога да намеря зависимостта между. . . то всичко е природа — например намирам се при някоя жена, било то жена или не. . . и аз запалвам цигара, мене ми се струва, че това е обида и аз загасвам цигарата, но не мога да намеря връзката между това и тоя глас на жена, позната, която ми казва: „И аз бях там. . ."

Не мога да обясня какво е съотношението между мен и природата - седя, говоря, слушам хората, но ми се натрапва да мога да образувам от всичко едно цяло и да се покажа като личност. . . Кажете ми защо не мога да се изразя мисловно, не мога да намеря връзката между природата и мен. Това, което мисля, не мога да го изразя с мисловно съдържание. Има ли връзка между мисълта и кашлицата, между половите жлези и задръжката на мисълта. . . Наблюдавам себе си и искам да се издигна с мисловно съдържание, но не мога." В приведения по-горе цитат проличава ясно съчетанието на резоньорство с мисловна разкъсаност.

---

---

---

Най-голямо значение при проявата на психичните разстройства имат нарушенията в съдържанието на мисловния процес. От своя страна те се разделят на налудни, свръхценни и натрапливи идеи. Най-голямо значение поради своята честота и изразеност имат налудните идеи. Касае се за такива неправилни мисли, които се намират в грубо противоречие с действителността и не могат да бъдат коригирани чрез контрадоводи (доказателства). Най-чести са налудните идеи за преследване. Болните обикновено откриват навсякъде преследвачи, които ги проследяват, шпионират, поставят отрова в храната им или подготвят по друг начин тяхното физическо унищожение. Понякога болните считат, че са преследвани от свои лични врагове, а в други случаи — от терористични организации, органи па властта, агенти на чужда държава и пр.

Например болният Л. Б. смята, че е преследван и постоянно носи в себе си няколко ножа, за да се отбранява. Твърди, че е проследяван от органите на МВР, когато се движи по улиците. От сигналите, които преследвачите му разменят помежду си, той разбрал, че е наредено да бъде убит, без да се вдига много шум — най-добре „чрез хапче от лекаря". Но въпреки това той смята, че по следите му е голяма група преследвачи, въоръжена с хладно и огнестрелно оръжие. Това били хора, организирани от Общината и целия окръг, въоръжени с пистолети. Освен това по пет души с тояги го чакали пред къщи, а вечер на всеки ъгъл имало по един човек, който го дебнел с кривак.

По този повод болният отправил писмени оплаквания до Парламента, до Президента, до МВР и др., но „нищо не помогнало". Близки до налудностите за преследване и често пъти съчетани с тях са налудните идеи за отношение и въздействие. При първите болните считат, че всичко, което става наоколо, има непосредствено отношение към тях. Така болната С. Д. разказва, че познати и непознати хора по улицата, в ресторантите, почти навсякъде, говорят помежду си най-различни неща за нея и приятеля й. Забелязала, че я преследват и проверяват. Едно-две непознати лица се движели след нея навсякъде. Когато била на село, й поставяли въпроси, за да я провокират. При покупки продавачи със същата цел й вземали или повече, или по-малко пари.

В бистрото или не й давали храна, или оставяли нейното ядене последно. Предметите по витрините на магазините били сменяни често, за да проверят дали тя ще забележи това. В магазините купувачите търсели такива предмети, каквито тя е търсила предишния ден, за да й покажат, че имат отношение към нея. Двама непознати младежи я проследявали, за да установят дали е луда по наследствена линия или не. Това проверявали чрез храната: поставяли нещо в яденето й, от което тя получавала „тупкане в тила", кихане. По-късно разбрала, че такива проверки се правят и в службата й чрез описите, които тя попълвала.

През същия период у съседите й дошли деца—това означавало, че проверката се прави в името на децата, на младото поколение, за да се установи дали тя носи наследствена болест и може ли да създава поколение. Забелязала, че е следена от лекари. За такъв счита един възрастен мъж с бяла коса, когото в един и същи ден видяла в две различни учреждения, в които била и тя. Заедно с това напоследък се засилила и друга проверка. Веднъж забелязала, че на прозореца в службата й е написана цифрата 8; след това съобщили по телефона, че по телевизията ще покажат филма „Н-8" - това било парола да се срещне с някого, който бил законспириран.

---

---

---

Проф. д-р Владимир Иванов, док­тор на медицинските науки

Психичните заболявания винаги са се смятали за загадка и са предизвиквали недоумение, учудване и страх, тъй като психичните явления си остават най-сложните процеси в природата и тяхното пълно разшифроване не е завършило и до днес. В миналото в съответствие със суеверните представи на хората появата на психични болести била свързвана по правило с въздействието на „особени", „свръхестествени" сили. Обикновено психично боните били считани за обладани от бога или дявола, от добри или лоши неземни сили. В някои епохи и сред някои народи „тихите луди" били третирани като осенени от божията милост и дори от вдъхновение, а „буйните" - като овладени от дявола или от нечестиви сили изобщо.

Макар в древността и особено в древна Елада отделни философи и лекари да са били близко до разбирането, че психичната болест е заболяване па главния мозък на човека, през средните векове тези възгледи потънали в забрава. Специално в Европа Средновековието се явява синоним на мракобесие, при което спрямо психично болните били прилагани най-жестоки репресивни мерки. Това се отнася по-специално за западната християнска църква (както католическа, така и протестантска), която гледала на психично болните като на хора, доброволно продали се на дявола. „Признанията" за това били изтръгвани от психично болните с цената на най-жестоки мъчения. Появило се и специално съчинение от доминиканските монаси Якоб Шпренгер и Хенрих Инститорис, наречено „Чук на вещиците", в което били описани инквизитврските методи, които трябва да се прилагат за разпознаване на „слугите на сатаната".

Източноправославната църква се отнасяла по-хуманно към психично болните — и тя разглеждала същите като жертва на дявола, но приемала, че се касаело за неволно обсебване, а не за съзнателно продаване. Поради това, докато в Западна Европа психично болните били изгаряни живи на кладите (сега е установено, че по този начин били умъртвени стотици хиляди психично болни), в Източна Европа и по-специално в Русия психично болните били изолирвани в манастири и други „убежища", където били лекувани с молитви. Разбира се, опити за такова „лечение" били правени и в Западна Европа (това е т. нар. екзорцизъм, т. е. специален ритуал за изгонване на нечестиви духове), но след тяхното неуспешно прилагане следвало смъртно наказание.

Схващането, че психичните болести са заболявания на мозъка, се утвърдило окончателно* едва във втората половина на XIX век, като особена заслуга за това имат немският учен В. Гризингер и руският психиатър С. С. Корсаков. Но от това, че психичното заболяване е болест на мозъка, не следва да се мисли, че всяко заболяване на мозъка води до психични разстройства. Психичното заболяване е такава болест на мозъка, която протича с нарушение на висшата нервна дейност.

Най-тежките психични заболявания се наричат психози. На практика те се изразяват както в неправилно познание (възприемане и разбиране) за външния свят и самия себе си, така и в неправилно поведение, несъответствуващо на условията, в които се намира болният. Човекът се различава от животното по това, че той е съзнателно същество. Това предполага, че той може да разграничава себе си като нещо отделно от заобикалящата го действителност, че може да опознава тази действителност, да си поставя за цел нейното съзнателно изменение и да го осъществява в процеса на трудовата си дейност.

---

Познавателният процес се състои от два стадия: сетивен и логически. В сетивния стадий на познанието ние усещаме отделните свойства на предметите (напр. цвят, звучност, вкус, мирис, тежест и т. н.). Познавателният процес обаче ни дава възможност не само да усещаме отделните свойства на предметите, но и да ги групираме, като изграждаме от тях цялостен образ на даден предмет или явление. По този начин възприятието възниква като един вече цялостен образ, а следите, които остават в нашето съзнание, образуват нашите представи за предметите и явленията.

Тези представи могат да се „оживяват" в нашето съзнание, така че в даден момент ние отново, и то твърде ярко, можем да „извикаме" определен образ. Разстройствата във възприятно-представната дейност се наричат сензопатии. От своя страна те се разделят на илюзии и халюцинации. При илюзиите става оживяване в нашето съзнание на някакъв сходен образ, който повече или по-малко прилича на предметите, които се намират около нас. Съществуват и т. нар. физиологични илюзии, при които предметите могат да изглеждат с променена форма, големина и пр.

Така например, ако застанем между релсите на една железопътна линия и погледнем в далечината, ще ни се стори, че тези релси се приближават и сливат. Ако потопим една права пръчка в съд с вода, ще видим, че тя се „пречупва" на повърхността на водата. Подобни примери могат да се дадат много. Но за психиатрията имат значение главно болестните илюзии, при които един предмет се възприема като друг (напр. храстът се възприема като клекнал дебнещ човек, бастунът - като змия и т. и.).