---

---

Още от зората на човешкото съществуване междуличностната психология е била важна част от лечението на един човек от друг. Вероятно всички светци, шамани, лечители чрез внушение и други методики разчитали на известна степен емпатия с пациента си, за да може лекарството или илюзията за лечение да се задейства. В миналото дори западната медицина е разчитала твърде много на мистичната сила на практикуващите и на вярата на пациентите като част от лековитата сила на процеса. Шаманското знание и опит не е загубено и до днес в началото на 21-ви век. Пионерите в Трансперсоналната психология и психиатрия Станислав Гроф и Кен Уилбър успешно комбинираха древните шамански практики със съвремените постижения на науката. Психотерапията направи своя кръговрат от шаманизма и зората на времето до Трансперсоналната психология и постиженията и обратно към древните практики на шамана, китайската медицина, а също и редица източни учения и религии като Будизъм и Даоизъм. В това няма нищо странно. Динамиката на Науката за Душата винаги е предполагала един широко скроен възглед, окритост и способност да се наблюдават множество гледни точки. Психологията и в частност Психотерапията може да бъде обвинена във всичко друго, но не и в тесногръдие, липса на простор за развитие и поставяне на крайни граници.

---

---

---

Карл Густав Юнг е швейцарски психолог и психиатър, един от учениците на Фройд. Юнг насочва изследванията си в областта на митологията, религията, антропологията, приказките, алхимията и сънищата. Първоначално Юнг следва идеите на Фройд, но след известно време вниманието му се измества върху тълкуването на фантазмите и сънищата при сътрудничеството между терапевт и пациент. След като Юнг разрабтова своите независими теории по аналитична психология, той съвсем се отделя от Фройд. Карл Густав Юнг е една от най-влиятелните личности в дълбинната и трансперсоналната психология.

---

---

---

След Втората световна война се появяват нови типове терапии, които били много по-достъпни и по-лесно разбираеми от все повече интересуващата се публика. Всяка от тези терапии се различавала от останалите по своята различна група основни разбирания за природата на човешката психика. Карл Роджърс развива центрираната към човека терапия или ЦЧТ, която приема, че в същността на своето същество всеки човек е цялостен, добър и идеално мотивиран и че задачата на терапията е да извади на повърхността всички тези неща. За разлика от всички други терапии ЦЧТ е именно това, което обозночаваме с термина „консултация”.

---

---

---

Транзакционният анализ или ТА като терапия, се развива в богатата почва на т.нар. Движение на човешкия потенциал (нещо подобно на термин покривало на терапиите и теориите, които се стремят да бъдат достъпни и полезни за колкото се може повече хора), дължи много също на първоначалните идеи на Фройд. Например мисловният апарат постулиран от Фройд като То, Аз и Свръхаз, се отразява в състоянията на Аза при ТА, съответно като дете, възрастен и родител. Друг важен елемент на ТА е фактът, че се използва единствено в групи. Най-ранната истинска психотерапевтична работа с групи започва в армията, в началото на века по не дотам мащабен, но показателен начин. Прилага се, за да се помогне на хората, които страдат от неврозата на войната. След това прераства в групов анализ: тип групова работа, който използва психоаналитични или фройдистки идеи като своя обосновка. Освен ТА основните терапии при взаимодействието на работата с група и Движението за човешкия потенциал са гещалт-терапията, първичната терапия, психодрамата и срещите.

---

---

---

Зигмунд фройд бил млад лекар, който специализирал неврология. Интересувал се от хипноза и бил изключително начетен в сферата на философията и антропологията. Живял във Виена, в Централна Европа, т.е. на идеалното място да бъде обладан от треската на философската и научната мисъл, от провеждането на опити и от приложните науки, които се развили в края на 19-ти в. По това време демонстрациите на хипноза били нещо популярно и Фройд забелязал, че някои от невидимите, макар и действително реални за изследваното лице физически болести, които хипнозата можела да предизвика, приличат на тези, които е забелязъл при т.нар. хистерични пациенти. Това го накарало да се замисли дали тези симптоми не се дължат на някаква скрита сила на психиката. Търсейки отговора, фройд извел идеята, че голяма част от това което сме, както и това, което ни стимулира и мотивира, е скрито от ежедневния ни мисловен процес. Това дало началото на изследване, поставящо на преден план несъзнателното в личността и описващо защитните механизми, като именно Фройд представя първия модел за разбиране на неврозата, както и съответното лечение.

---

---

---

Адлер също е последовател на Фройд. В крайна сметка обаче той отрича основната фройдистка идея, че двигателната енергия на човека се черпи от примитивното, хедонистично поле на желанието, наречено „То”. Вместо това, Адлер набляга на социалните фактори в развитието на човека. Неговата теория, наречена индивидуална психология, се занимава с начина, по който се развива животът на пациента. За разлика от Фройд теориите на Адлер не се използват широко. Въпреки това те несъмнено допринасят за появата на развилите се в последствие множество терапии, частично вдъхновени от Фройд и частично от по-достъпните социални и педагогически парадигми, които по-късно започват да изникват най-вече в САЩ.

---

---

---

Те са представители на Британската школа, основана върху разработването, изменението и разширяването на идеите на Зигмунд фройд. Акцента в техните теории пада върху разбирането на начина, по който ключовите взаимоотношения се предствавят в самия човек. Според тях основният нагон не е нито инстинктивен, нито чисто социален, а се основава на желанието ни да се свържем с другите: да обичаме и да ни обичат в замяна.

---

---

---

Тя е разработена от Скинър и други психолози главно в Северна Америка. Вероятно Бихевиористичната терапия е тази, която по отношение на основните си разбирания се отдалечава най-много от всички терапии, възникнали въз основа на идеите на Фройд. Акцентирайки върху наблюдаваното поведение и обективната оценка, бихевиористичната и свързаната с нея конгнитивна терапия са изключително насочени към практиката.

---

---

---

В концептуалното пространство между Движението на човешкия потенциал и теорията за ученето са се развили много други типове терапии, между които: рационално-емоционална терапия, терапия на двойката, консултация при загуба на близък човек, сексуална терапия и поведенчески модифицирани групи. Привлекателната сила и стойността на тези терапии се крие в начина, по който всяка от тях постига своите цели, както и в необходимото и за това време. Същевременно обаче всички те могат да се използват за фокусиране върху специфични проблеми. Може би някой би се изненадал от пропуските в изложението. Това илюстрира един основен проблем, а именно, че границите определящи кое е и кое не е психотерапия, не са ясни.

---