---

---

При осъзнаване на дълбините на своята идентичност, която преминава отвъд индивидуалното и обособено същество, човек по-лесно може да премине отвъд своите индивидуални и обособени невртотични състояния. Например, като започне да разглежда живота си чрез архетиповете и общите за човечеството митологични образи, предствите на човека задължително започват да се насочват към цялостната картина на Вселената - трансцендентална, деперсонализирана, трансперсонална гледна точка. След началото на този процес, човек вече не се идентифицира единствено с усещането за своята отделна личност и, съответно, не е изцяло обвързан със своите чисто лични проблеми.

В известен смисъл той може да започне да напуска своите страхове и тревоги, депресии и обсесии* и да започне да ги възприема със същата яснота и безпристрастност, с която би възприемал носещите се в небето облаци или течащата вода в потоците. Терапията на трансперсоналните сектори предлага, може би за първи път, транспозиция, от която човек може свободно да разгледа своите собствени емоционални и умствени комплекси. Но самият факт, че той може подробно да ги разгледа, означава, че вече е престанал да ги използва като нещо, през което да се гледа и съответно да се изкривява реалността. Защото факта, че може да ги разглежда, означава, че не е изцяло идентифициран с тях. Неговата идентичност започва да докосва това вътре, което е отвъд.

Кен Уилбър

---