---

---

При осъзнаване на дълбините на своята идентичност, която преминава отвъд индивидуалното и обособено същество, човек по-лесно може да премине отвъд своите индивидуални и обособени невртотични състояния. Например, като започне да разглежда живота си чрез архетиповете и общите за човечеството митологични образи, предствите на човека задължително започват да се насочват към цялостната картина на Вселената - трансцендентална, деперсонализирана, трансперсонална гледна точка. След началото на този процес, човек вече не се идентифицира единствено с усещането за своята отделна личност и, съответно, не е изцяло обвързан със своите чисто лични проблеми.

В известен смисъл той може да започне да напуска своите страхове и тревоги, депресии и обсесии* и да започне да ги възприема със същата яснота и безпристрастност, с която би възприемал носещите се в небето облаци или течащата вода в потоците. Терапията на трансперсоналните сектори предлага, може би за първи път, транспозиция, от която човек може свободно да разгледа своите собствени емоционални и умствени комплекси. Но самият факт, че той може подробно да ги разгледа, означава, че вече е престанал да ги използва като нещо, през което да се гледа и съответно да се изкривява реалността. Защото факта, че може да ги разглежда, означава, че не е изцяло идентифициран с тях. Неговата идентичност започва да докосва това вътре, което е отвъд.

Кен Уилбър

---

---

---

"Появата на психеделичната терапия и мощните емпирични техники въвеждат отново холотропните състояния в терапевтичния арсенал на съвременната психиатрия. От самото начало обаче конвенционалната академична общност оказва силна съпротива срещу тези подходи и не ги е приела нито като лечебни модалности, нито като източник на концептуални предизвикателства от критично значение. Всички доказателства публикувани в многобройни професионални списания и книги, не бяха достатъчни, за да оспорят дълбоко вкоренената нагласа към холотропните състояния, установена през първата половина на 20-ти век.  Освен това те продължават да използват различни фармакологични средства, за да потискат безразборно всички спонтанно появяващи се необикновени състояния на съзнанието. "

Станислав Гроф

---

---

---

Преди повече от 40 години едно мощно преживяване, продължило само няколко часа по часовник, промени из основи личния и професионалния ми живот. Като млад психиатър, само няколко месеца след дипломирането ми от медицинската академия – изявих желание да участвам като доброволец в експеримент с LSD: вещество със забележителни психоактивни свойства, открито от швейцарския химик Алберт Хофман във фармацефтичните лаборатории „Сандоз” в Базел. Този сеанс и особено кулминационният му период, през който имах всепоглъщащо и неописуемо преживяване на космично съзнание, събуди у мен силен и продължил през целия ми живот интерес към необичайните състояния на съзнанието. Оттогава по-голямата част от клиничната и изследователската дейност се състои от системно изследване на терапевтичния, трансформационния и еволюционния потенциал на тези състояния. Четирите десетилетия, които посветих на изследванията на съзнанието, за мен бяха необикновено приключение на открития и себеоткрития.

Приблизително половината от това време прекарах в провеждане на терапия с психеделични вещества: първо в Чехословакия в Психиатричния изследователски институт в Прага, а после в САЩ, в Психиатричния изследователски център на Мериленд в Балтимор, където участвах в последната оцеляваща „Американска изследователска програма на психеделичните вещества”. От 1975 г. работя с холотропни дихателни упражнения: мощен метод за терапия и себеизследване, който разработих заедно с моята съпруга Кристина. Традиционната академична психиатрия и психология използват модел на психиката, който е ограничен до биологията, постнаталната биография (след раждането) и фройдисткото индивидуално несъзнавано. За да обясним всички явления, появяващи се в холотропните (необичайните/изменени състояния на съзнанието) състояния, нашето разбиране на измеренията на човешката психика трябва драстично да се разшири. Очертаната нова картография на психиката включва две допълнителни области: перинатална (свързана с травмата от раждането) и транперсонална (състояща се от древни, расови, колективни и филогенетични спомени, кармични преживявания и архетипна динамика).

Станислав Гроф; Психология на бъдещето

---

---

---

Холотропната терапия откри нови видове психотерапевтични механизми. За разлика от терапията ориентирана към повторното преживяване на травмата припомнянето и насочеността й към вербална работа с нея, холотропната терапия започна да работи с травмата като процес, който трябва да се поддържа и който в никакъв случай не бива да се програмира. Холотропната терапия показа, че процесът на изцеляване често е непостижим на нивото на нашия здрав разум и теоритични представи добити от различни психотерапевтични и психологически школи. Нещо повече, при дълбинна работа процесът на изцеляване често напомня безумие и е съвършено неразбираем. Затова главната стратегия на холотропната терапия се състои не в опита предварително да определиш в какво е проблемът, с какво ще работим, а в това да поддържаш всеки един от процесите, които възникват при работа над проблемите. И накрая, холотропната терапия хвърли ръкавица, един вид предизвикателство, на множеството традиционни подходи: психоанализата, бихевиористичната терапия, на някои видове хуманистична терапия и показа определената ограниченост на тези подходи.

Нещо повече – фактите, открити в холотропната терапия и в трансперсоналната психология, поставиха пред нас нови въпроси за природата на реалноста: какъв наистина трябва да е светът, за да бъдат възможни такива преживявания, с каквито се срещаме по време на сеансите по холотропно дишане? Може ли наистина пак да преживееш опита на своето собствено раждане, нали, съгласно традиционния медицински модел е невъзможно да помниш тези събития, защото при новороденото не е завършен процеса на покриване на нервните влакна с миелин и съществува феноменът на така наречената „детска амнезия”, но все пак опитът на холотропната терапия показа, че е възможно не само да преживееш отново опита на детските травми – биографичния опит, но да преживееш и перинаталния опит т.е. отнасящ се за раждането. Нещо повече, могат да се открият неимуверно обширни области, които се наричат трансперсонални преживявания, сфери на действие на архетиповете, митовете, онези пространства в които можем да преживеем най-невероятните, най-необичайните състояния и да изпитаме целият спектър от свръх психически явления, да бъдем сами със света, с вселената, да преживеем екстазни състояния.

---

---

---

Холотропната терапия откри, че корените на проблемите съвсем не са единствено в събитията на биографичната травма, а това е само едно от нивата на фиксиране на проблема. На по-дълбоко ниво травмите се коренят в опита на раждането, в „травмата раждане”, както казваше психологът Ото Ранг, внесъл тази тема в европейската психология, а на по-дълбоко ниво събитията от травмата могат да се основават на трансперсоналния опит. За разлика от терапиите, които са насочени към работа с припомняне на травмата, със свободно асоцеиране около травмата, с преструктуриране контекста на травматичната ситуация чрез използване на различни методики, то холотропната терапия е оринтирана преди всичко към интегриране на травмата, и по-широко към всички гласове на преживяването. Съгласно холотропната терапия симптомите на психосоматичните и емоционалните разстройства представляват опит на организма да се освободи от старите травматични импринти („запечатвания”), да се изцели и намали сложноста на своето функциониране.

Те са не само житейски неприятности и услужнения, но и носят в себе си една по-голяма възможност за промяна на живота. Това разбиране е валидно не само за неврозите и психосоматичните разтройства, но също и за много ситуации, които класическите психиатри диагностицират като психотически и ги разглеждат като проява на сериозни психически заболявания. Неспособността да се опознае целебният потенциал на такива екстремални състояния отразява тясната концептуална рамка на западаната психиатрия, която е ограничена от постнаталната (следродова) биография и от индивидуалната безсъзнателност. Преживяванията, на които тази рамка не дава логични обяснения, се отнасят за патологичните процеси от неизвестен произход. Разширената картография на психиката, включваща перинаталната и трансперсоналната област, дава естествено обяснение за интензивността и съдържанието на такива екстремални състояния.

Друго важно предложение в холотропната терапия е, че средният човек от нашата култура рядко достига своя реален потенциал и способности. Тази бедност е обословена от факта, че хората от нашата култура се идентифицират само с един аспект от своето съществуване – физическо тяло и личност. Лъжливата идентификация води до неавтентичен и нездрав живот и дава своя принос в развитието на емоционалните и психосоматичните разстройства от психологически произход. Възникването на депресивни симптоми, които нямат органичен произход може да се разглежда като указание, че животът е стигнал оная точка където става ясно, че старите начини на живот повече не работят и е време да бъдат променени. Резултиращата ситуация (ситуацията обобщаваща резултатите) представлява криза или даже катастрофа, но също така е и велика възможност. Главната цел в холотропната психотерапия е в активиране на безсъзнателното, в освобождаването на енергия, свързана с емоционалните и психосоматичните симптоми и превръщането им в поток на преживяване.

Владимир Майков - биофизик; Кандидат на фолософските науки; Президент на руската Асоциация по трансперсонална психология и психотерапия.

---

---

---

Пренаталната и перинаталната психология изучава психологическите ефекти и следствия от най-ранния опит на индивида – преди раждането (пренатален) и веднага след раждането (перинатален опит). Биологичното зараждане на човека се предшества от процеси на енергоинформационен обмен и взаимодействие между фините тела на родителите. Те се търсят един друг, запознават се, влюбват се, вземат решение, съгласяват се, съвкупляват се, става зачатие и започва вътреутробният етап на формиране на физическото тяло на детето. В процеса на вътреутробното развитие на човешкия плод се формира не само физическото тяло, но и психиката му. Човек се ражда с вече формирана несъзнателна психика.

Основните програми на психичната дейност на човека през бъдещия живот във физическия свят се залагат в периода на вътрешно утробното съзряване на плода и особено от 5-я до 9-я месец на бременността и в процеса на раждане.Изследванията в тази насока се наричат "перинатална психология", чийто основател е големият психиатър Станислав Гроф. Въз основа на изучаването на огромно количество клинични материали, а също експерименти по изменение на съзнанието с помощта на най-силния халюциноген ЛСД, С. Гроф успява да докаже, че посмъртният опит на човека е свързан с до родовия опит, а също и с опита от раждането – момента, когато плодът напуска физическото тяло на майката.

---

---

---

Препаратът ЛСД е открит от швейцарския химик Алберт Хофман през 1943 г. Той има психоактивни свойства и позволява съзнанието да се въвежда в необичайно състояние. През петдесетте и шестдесетте години, с помощта на този препарат психиатрията получава важни резултати в областта на психологическите изследвания. Главният момент на всички тези изследвания се оказва фактът, че в състояние на изменено, необичайно съзнание, съвсем различни по възраст, култура, религиозна принадлежност и т.н. хора, са преживяли практически едно и също нещо, имали са едни и същи видения, преминавали са в това състояние едни и същи пътища. Въз основа на тези резултати, учените са стигнали до извода, че матрица на подобен опит съществува в съзнанието, като нормална съставна част на човешката личност.

Ще добавим, че ЛСД не е лекарствен препарат, не е средство за лечение, а средство за въвеждане на съзнанието на човека в особено състояние. Тъй като това средство започва да се прилага широко от дилетанти и последствията от това са имали отрицателен характер (включително до смъртен изход), то бива отнесено в категорията на наркотиците и забранено за широко използване. В изследванията на Гроф всеки пациент, приел серия дози от ЛСД, всеки път разкрива все по-дълбоко ниво на несъзнателната памет. В процеса на действие на ЛСД пациентът вижда халюцинации, които веднага описва и обсъжда с психотерапевта, като запазва с него съзнателен контакт. Всичко това е регистрирано и С. Гроф, заедно с група сътрудници, е събрал повече от 6000 отговора.

---

---

---

Пълен хаос от впечатления и картини или в него има някакъв ред и структура? Оказва се, че е вярно второто, въпреки, че всеки терапевтичен сеанс с използване на ЛСД е неповторим, както е неповторима всяка човешка личност. Но успяват да систематизират получен материал и да построят модел на несъзнателната човешка психика. С. Гроф отделя четири така наречени "перинатални матрици" на несъзнателната психика на човека, които се формират в утробата на майката и в момента на раждането.

---

---

---

Това е периодът на вътреутробния живот (от 5-ия до 9-ия месец на бременността) до началото на раждането. Според съобщенията на пациентите, плодът в утробата на майката чувства райско, "океанско!" съществуване, единство с Космоса, отсъствие на противоположности, време и пространство, непосредствен контакт със свещеното, безкрайността и вечността. Тялото сякаш има космически размери, съзнанието се отъждествява с цялата Вселена, появява се чувство за единство с Бога, възникват видения на рая и златния век. Както твърди Гроф, позитивната матрица на около родовата памет е основа на всички по-късни житейски ситуации, а също и потенциална основа на мистичните и религиозните преживявания.

---

---

---

Отнася се към първия клиничен етап на раждането, когато започва свиването на матката, но входът на родилния канал е още закрит. Блаженството свършва, а на негово място идва чувството за опасност, детето и майката стават източник на болка един за друг. Възникващите при това усещания за агония се свързват в съзнанието на пациента с процеса на умиране. Като база на паметта, тази матрица е фон за по-късните неприятни житейски преживявания, такива като болести, затвор, чувство на глад и жажда, задух и други отрицателни емоции.

---