---

---

Използването на групи в психотерапията се появява след Първата световна война, но положителните резултати от груповата работа се разкриват още от далечни времена - религиозните общества и разширените семейни сбирки или бдения на погребенията са няколко такива примера. В началото на века лекарят Джоузеф Прат събира групи болни от туберкулоза, за да ги обучава и окуражава. Той забелязва, че възстановяването им се увеличава чрез влиянието им един върху друг. По-късно някои психиатри новатори, навлезли в Британската армия, експериментират с групи войници с характерни емоционални елементи на шок, получен на бойното поле, или с невроза от войната. Тези експерименти довеждат до неочаквани резултати.

Някои от терапевтите били обучени и като психоаналитици и имали способността да разбират и да реагират на ситуациите като на нещо подобно на умножена версия на отношението терапевт-пациент, характерно за класическата анализа. По този начин се заражда груповата анализа. По същото време хуманистичното движение в САЩ експериментира с груповия феномен и води до зараждането на гещалт-терапията, транзакционния анализ, срещата и много други. Вече толкова много е известно за несъзнателния живот на групите, че идеята се е разширила до степен, варираща в диапазона от стратегиите на управление в индустрията до грижата за хора-психотици на легло. Групите почти винаги представляват по-скоро обстановката на определена школа, традиция или теория в психотерапията, отколкото целта на цялата терапия. Добре е да знаем, че груповите влияния и разбирания се използват от много терапии, в това число и от самите характерни групови терапии.

---

Съществува група фактори, които се смятат за общи за терапевтичните групи независимо от теоретическата или техническата им позиция:

Сплотеност - Чувството за принадлежност към групата и за приемането на личността от нея. Сигурността, която се гарантира от сплотеността, е основна за процеса на развитие на любопитството и саморазкриването.

Взаимодействие - Независимо колко силно се противопоставят, в крайна сметка рано или късно членовете на групата започват да се държат в групата по същия начин, по който се държат и в другите сфери на своя живот. Осъзнаването и разбирането им се развива посредством наблюдение на техните и на чуждите модели на поведение.

Универсалност - Членовете на групата откриват, че другите приличат в немалка степен на тях както по отношение на чувствата, така и по отношение на действията. Това премахва страха им случайно да не бъдат избрани за обект на критика и води до развитието на доверие и желание за споделяне.

Надежда - Членовете на групата взаимно се окуражават, като просто поемат нещата в свои ръце, ако някой от тях се чувства обезкуражен.

Алтруизъм - Използването на обратна връзка или подкрепа и помощ от страна на другите развива самочувствието на личността.

Съветване - Било чрез пример или директно, членовете на групата взаимно си предлагат случаи, които да се обсъдят или на които да се отговори от гледната точка на взаимността. Често това е ново преживяване за онези, които са привикнали да им се казва какво да правят или да казват на другите какво да правят.

Междуличностно учене - В групата, в която индивидите взаимно се изследват, всеки път, когато човек експериментира с определена идея или разкрива дадена трудност, всички останали имат шанса да се поучат от нея. Всеки човек отговаря на тази трудност по свой индивидуален начин.

Себеразкриване - Прието е, че себеразкриването дава положителни резултати. Плачът или ядът например са доста драматични. Те показват, че нещо се случва. Сами по себе си тези неща не представляват психотерапия; тя по-скоро се крие в отговора на преживяванията, които заобикалят драматичните емоционални събития на групата.

Корективно преживяване - Групите често приличат на семейство (първата група, в която участва човек) и могат да дадат шансът на членовете да поправят закостенелите си разбирания от детството във връзка с отношенията им с другите. Разбира се, понякога най-лошите им страхове се потвърждават.

---

---

Зависимост - Най-високо ниво на притеснение се достига тогава, когато се формира групата. Хората искат да разберат какво се очаква от тях, кой е "лидерът" и какви са "правилата". В края на краищата може да установят, че искат да се освободят от подобни неща, но за да се приобщят към групата съвсем нормално е да станат зависими от определения лидер, от когото очакват да им предлага отговорите. Ако не е на ясно кой е лидерът, групата ще се опита да въведе някой в тази роля. Ако има избран лидер и той не "разпределя благата", във всички случаи ще бъде атакуван. Поради зависимостта си членовете на групата няма да се спрат пред нищо, за да се подчинят на това, което приемат за норми на групата. Други пък често ще помагат на лидера в този процес на определяне на правилата.

Конфликт - Нереалистичните очаквания, които имат членовете на групата, не се реализират в самата работа на групата. Някои терапевти попадат в капана на усилието си да бъдат идеалния родител: те или нямат достатъчен опит, или задоволяват своите нарцистични желания. Закъсняването, отсъствието, липсата на съдействие, придобиване ролята на черната овца и агресивната критика от страна на другите членове са характерни черти за този етап от развитието на групата. Парадоксалното е, че ако този етап не се избегне и се преживее с открито сърце от членовете на групата, тогава се появява доверие, привързаност и разнообразие на личностните изяви. Например много хора избягват агресията в отношенията си, защото в миналото си са я използвали като оръжие. В групата обаче могат да разберат, че агресията може да бъде и емоция, която изгражда взаимоотношенията, въпреки че това би могло да стане единствено ако групата изтърпи първоначалното неудобство, което агресията създава.

Близост - Лека-полека реалността се промъква в групата. Най-сигурният знак (който се среща и в други планове на реалността) е това, че на противоположностите е разрешено да съжителстват заедно, като по този начин се избягват детинските крайности. Например лидерът не се разглежда нито като родителскигуру, нито като пълен некадърник, а по-скоро като обикновено човешко същество.

---

---

---

Предефиниране на реалността - Групите имат склонност да формират своя собствена реалност, особено когато нямат или имат малка връзка с външния свят, например при определени типове интензивни групови терапии, където има авторитарен лидер. Членовете на групата може да не съзнават интензивността на групово придобитата реалност, докато не стигнат до момента, в който и се противопоставят. Резултатът върху индивида е подобен на лодкар, който е свикнал да плува по течението на реката и изведнъж решава да обърне посоката.

Норми на групата - Те не са толкова свързани с вярванията (които описахме в предишния абзац), а с това, което се разбира под приемливо поведение. В ранните етапи на групата, където с притеснение се търсят сигурността и правилата, често се установяват нормите в групата, които по-късно стават ограничаващи както за нейните индивидуални членове, така и за прогреса на групата като цяло.

Награди - Наградата и наказанието представляват техники, които могат да станат чест начин за предпазване на групата от неща, които се възприемат като заплаха. Така човек, който се противопоставя на определена норма или критикува разбираната реалност, може да бъде отлъчен от групата, докато някой друг може да потиска истинските си чувства, за да се чувства част от нея. Както отбелязахме, хората в група имат склонността да повтарят преживяванията си от миналото, поради, което умелият водещ ще подбере именно такъв тип отговори и ще помогне на групата да ги изследва. Когато групата няма терапевтичен характер или когато терапията, за която става въпрос, не различава такива или подобни феномени, жестокото ограничение от реализация неизбежно ще повлияе на цялостната резултатност на груповия процес.

Емоции на групата - За разлика от реалностите или нормите емоциите на групата понякога могат да бъдат изключително мощни и заразителни. Емоциите от типа на мъка, радост, разкаяние, ярост или сексуална възбуда понякога сякаш изпълват цялата стая. Някои индивиди ще се увлекат, уплашат или защитят - или ще задействат и трите реакции едновременно. При всяко събитие такива преживявания обогатяват групата и осигуряват материал, който може да бъде изследван. Много често съществуват емоционални потоци, които протичат между членовете на групата и групата като цяло и колкото повече нараства чувствителността, толкова по-голяма е възможността да бъдат разбрани и да им се отговори открито.

Споразумение - Ако погледнем групата отстрани, може да ни се стори, че членовете и си помага взаимно в задачата на терапия. Същевременно обаче много е възможно да съществува далеч по-незабележимо споразумение между някои или всички членове на групата да се избягват определени области или тематики. Това може отново да е напълно несъзнателен процес, така че групата - ако иска да постигне максимални резултати от работата си - трябва да осъзнае в пълна степен този феномен.

"Подхранващи" и "токсични" състояния - Гореописаните явления, както и много други се проявяват в повечето групи и вероятно винаги ще продължат да се проявяват. Възможността такива явления да подхранват живота и дейността на групата или да ги спъват зависи от начина, по който групата интегрира неудобните или скрити събития и чувства в своята дейност. Имайки предвид това, напълно възможно е да разберем причината, поради която множество комитети и групи ориентирани към решаването на определена задача или планиране на живота, толкова често тъпчат на място и се превръщат в безпомощни и неефективни организации, при които никой очевидно не е желал да се стигне до такъв резултат. За разлика от тях добре развиващата се терапевтична група - независимо от теоретичните и убеждения - има нужда да се изправи по определен конструктивен начин срещу проявилите се болезнени и притеснителни въпроси и емоции.

---

---

---

Психодинамична терапия - Този тип терапия е най-често срещаната основа за групова работа. Обикновено се провежда в затворена среда - т.е. по средата на работата не могат да се присъединяват нови членове - едноседмично в продължение на час и половина.

Аналитична терапия - Известна под наименованието Групова аналитична терапия, тя представлява продължение на психоанализата. Пациентите се разглеждат като свързани един с друг по същия начин, по който пациентите в анализата са свързани с аналитика. Сесиите винаги са затворени, може да се провеждат повече от веднъж седмично, като изискват квалифициран групов аналитик, който трябва да "дирижира" работата.

Транзакционен анализ - Той е създаден като метод, който се провежда в групи (също като гещалт терапията и психодрамата) и увеличава разбирането на пациента за начините, по които той се съотнася към другите хора, като използва техники от типа на анализ на игра и анализ на сценарий. Транзакционния анализ може най-добре да се приеме като социално педагогическа терапия, която обръща по-малко внимание от горните две терапии на несъзнаваните процеси в групата. Може да се каже, че ТА е най-широко използваната групова терапия.

Групи за срещи - ТА, центрираната върху човека терапия и гещалт терапията използват в по-голяма или в по-малка степен на успеваемост житейските, т.нар. маратонни групи, за да достигнат до постигането на терапевтичен ефект. Такива групи имат продължителност от четиридесет и осем или повече часа.

---

---

---

Груповите занимания се провеждат на различни места, но независимо от това основните изисквания са за удобство и уединение на групата. Повечето терапевтични групи се състоят от около осем човека. Целта е да се увеличи личното знание и разбиране при навлизането на човека във взаимоотношения с другите. Терапията използва взаимното участие на членовете на групата, като при нея терапевтът извършва наблюдения и тълкуване на данните в зависимост от съответния тип групова терапия. Осигурява изключително приспособима основа за множество подходи. Въпреки че всяка психотерапия може в определени моменти да бъде болезнена, често е доста приятно да бъдем част от някоя групова терапия. Резултатите показват, че посредством опита им в групата, много хора действително се замислят по-дълбоко за своя живот. Често дава резултати при трудности във взаимоотношенията с хората, при проблеми в групите, повтаряемост на самоограничаващо поведение, както и при най-общо неудовлетворение от живота. Груповата терапия е основата, върху която са базирани множество групи за самопомощ.

---

---

---

Възможно е човек да се прикрие зад защитни механизми, дори и в добре управлявани групи. Рядко е ефективна като главен метод на лечение при ясно изразено притеснение, фобии, пристрастеност или кризи. Цената е изключително променлива, но обикновено умерена. Разпространеността е на доста добро ниво. Груповите занимания се провеждат навсякъде, но трябва да сте сигурни, че типът терапия, която желаете, действително се практикува. Груповата терапия представлява голям чадър, под който се скатават както шарлатани, така и истински професионалисти. Ангажираността е висока, тъй като отсъствието или закъснението на някои от членовете дава резонанс върху всички останали. Обучението зависи от вида на групата. Ако имате възможност най-добре се свържете с голяма организация.

---