---

---

Идеите на гещалт-психологията се изгражда официално в психотерапевтичната школа от Фредерик Пърлс и неговите съмишленици в периода след втората световна война. Пърлс обявява, че психоанализата не успява да "го почеше там където го сърби". Пърлс винаги е бил човек, който се задълбочавал и искал да бъде "наясно с нещата". Той създава терапия, която набляга с еднаква важност както върху разума, така и върху тялото. Вероятно можем да си представим как младият Пърл се е мятал раздразнено по време на опитите си да лежи неподвижно върху своята психоаналитична кушетка и да достигне до свободните си асоциации.

Вътрешното чувство на Пърлс, динамизмът му, силният му авторитет и подходът, който отрича дефинирането на нелепостите, дават отражение на гещалт-терапията както в положителен така и в отрицателен план. Благата му личност, заедно с необикновения му интелект и разбиране не само го превърнали в неустоим проповедник на своите идеи, но го издигнали и до нивото на гуру от заобикалящите го поддръжници. Много бъдещи практикуващи терапевти, които нямат неговото интелектуално разбиране и цялостност, просто имитират цветущия му и конфликтен стил. Поради това за известно време гещалт-терапията била известна като прекалено снизходителна и антиинтелектуална методика. За щастие в по-голямата си степен първоначалният баланс вече е възстановен, поради което се срещат много способни терапевти. Гещалт-терапията почти винаги се провежда в групи.

---

---

---

Подходът на гещалт-терапията към човека има отличително еволюционен привкус. Индивидите се разглеждат като организми, които си взаимодействат с непосредствената си среда по начин, който им позволява да сесамоактуализират. Амебата или морските ципести животни, които представляват прости организми, малко се притесняват за самоактуализацията си (да бъдат тези или това, което са в действителност): когато започнат да осъзнават своите нужди, те ги подреждат в зависимост от важността им и нагаждат своя подход към средата, за да могат да ги задоволят. Основната идея на човешкатасамоактуализация е абсолютно същата, но разбира се е по-сложна. Гещалт терапевтите вярват, че ние усещаме и чувстваме посредством своите сетива и интуиция. След това следвайки тези свои впечатления, започваме да съзнаваме и да преживяваме определена нужда. Колкото по-силна или по-спешна е тази нужда, дали във физически, духовен, психологически или междучовешки план, толкова повече тя изпъква на фоновия шум, който залива сетивата ни. Следвайки я, здравият човек или организъм е наясно с възможностите за избор, които може да направи и се приспособява творчески, за да успее да задоволи своите нужди.

---

---

---

Гещалт-терапията вижда като основа за нещастието на човека (или организма) нарушението в осъзнаването и контакта. Когато всичко върви както трябва в съзряващия човек, осъзнаването - което не е едно и също с мисленето - се развива като неизбежно следствие на сетивните му възприятия и отговорът на нуждите му. Поради тази причина осъзнаването представлява дейност, която се извършва "тук и сега". Контактът или състоянието, в което сме напълно информирани е следствие на горния процес и представлява способността на човека едновременно да е свързан с реалността на това, което се случва в самия него (във физически, духовен, психологически имеждучовешки план) и в света около него.

Когато нещо не върви както трябва, това означава, че осъзнаването и контактът са нарушени по такъв начин, че човекът започва да живее все по-малко като организъм от типа "тук и сега" и има трудности в т.нар. граница на контакта. Границата на контакта представлява точката, където завършваАзът-самия индивид - и където започват всички останали. Гещалт терапията различава три основни начина, по които се нарушава тази граница: проекция, обръщане навътре и ретрофлекция (подгъване).

---

---

---

Проекцията включва движението на границата на контакта навън към средата на другите хора и техните лични "светове на чувствата" Резултатът е, че индивидът може да започне да вярва, че чувствата, които в действителност са негови лични, но не са желани, не представляват негова отговорност. Например може да си повярвам, че "Той не ме харесва" или "Той ме ядосва", докато в действителност ядът е моя отговорност или самият аз не го харесвам, но не мога да си го призная. Обръщането на вътре се появява тогава, когато индивидът премества границата на контакт навътре. Ако използваме "органичните" термини, човек се чувства преизпълнен със средата и просто поглъща неща, без да смила иметаболизира парченцата, от които действително се нуждае, като ги превръща в истински "парченца" от самия себе си.

Например ако някой израсне в семейство, където единият или и двамата родители не разрешават изявата на агресия, тогава целият въпрос за яда и гнета, както и конструктивното и подходящо използване на тази емоция не се възприемат изобщо. В резултат имаме дете, което се опитва да постъпва така, сякаш изобщо не се ядосва. По този начин границата на контакта се премества навътре, тъй като проекцията на родителите също се е обърнала навътре. Читателят може да оцени начина, по който този процес помирява осъзнаването на "тук и сега" на развиващия се човек и способността му да задоволява нуждите си.

Най-просто казано: гаечният ключ на агресията е махнат от кутията за инструменти на индивида. Ретрофлекцията представлява процес, при който човек прехвърля част от себе си върху средата и извършва диалог с тази част, за да се опита да задоволи нуждите си, без да изгради отношения с другите. Когато измъчваме самите себе си по някакъв начин, като например не се храним, удряме тялото си или не си позволяваме да се наспим, ние обикновено отказваме да приемем агресивните импулси, насочени към нашата среда.

---

---

---

Фриц (Фредерик) Пърлс и неговите последователи вярват, че тези унищожителни импулси са изградени в ранния живот на човека. Ако спонтанното развитие на нашите способности да осъзнаваме, да задоволяваме нуждите си и да регулираме границата на контактите често е било обърквано, тогава детето ще порасне с потиснати чувства, потисната телесност, нарушени взаимоотношения и непосрещнати духовни търсения. Тези възрастни хора са фрустрирани и фрустират другите. Всички ние сме такива, поне в една малка степен. Смята се, че циклите на недостатъците се изграждат в ранните периоди от живота и впоследствие се захранват и подсилват през останалата част от живота от енергията, която изхвърлят.

Например човек, който се преструва, че не се ядосва, обикновено е натрупал голям запас отнесъзнавана агресия, който експлодира изведнъж по повод на нещо съвсем елементарно като незначително непокорство от страна на детето му. Като резултат при този човек имаме демонстрация на разрушителността на гнева му, като срамът, който чувства след това, подкрепя нуждата му впоследствие строго да потиска яда си - нещо, което се повтаря безкрайно. Ако за секунда помислим за ефекта, който ще има всичко това върху детето, към което е насочено избухването, можем да разберем как тези цикли на вредно поведение се прехвърлят от едно поколение върху следващото.

Терминът който се използва за описване на това, което се случва с незадоволените нужди, е недовършена работа. Недовършената работа задръства и блокира организма. В това недовършено състояние хората започват да се чувстват незадоволени от живота и им липсва импулс (тъй като възбудата и удоволствието, които се събуждат от осъзнаването им "тук и сега" и най-общото задоволяване на нуждите им са загубени). Те са подтикнати да впечатляват другите или да накарат другите да им завиждат, за да заместят загубеното си усещане за цел и лична сила.

---

---

---

Целта на гещалт-терапията е да доведе до край недовършената работа и посредством преживяването на този процес да позволи на хората да действат в реалността "тук и сега". Хората, които търсят помощ, често искат терапевтът да бъде нещо като експерт, на който могат да се опрат. Гещалт-терапевтите са подозрителни по този въпрос и стимулирт другите да се превърнат в експерти сами за себе си. Терапевтичните сесии обикновено се провеждат в група и се основават на вътрешната способност на човешкия организъм да се развива спонтанно. Терапията просто ускорява този процес.

В известна степенгещалт -терапията по-скоро разрешава на човек да ме се случат няколко последователни малки кризи в живота, за да може да го накара да се изправи лице в лице срещу трудностите. Разликата е, че тези кризи се проявяват в защитена и подкрепяща среда, нищо, че понякога това е неудобно и конфронтиращо. Добрият терапевт помага на клиента да разбере начините, по които пречи на своето осъзнаване на нещата, вероятно като блокира енергията си или като се лишава от среда, която би задоволила нуждите му. Когато това излезе на бял свят и не може да се избегне, тогава става възможно да се разгледат нарушенията на границата на контакта, които потвърждават този процес.

---

---

---

Един от начините, по които протича гещалт-терапията могат да се илюстрират чрез скица на един типичен сеанс. Джон разказва на групата, че иска да работи по трудността, която преживява при приемането на критика, след което заема "горещия стол" - мястото в средата на кръга. Основавайки се на идеята на гещалт-терапията, че енергията често се блокира от противопоставящата се част на личността, а не от частта, която очевидно съзнава, че изпитва нужда от помощ, терапевтът иска от групата да прави единствено комплименти на Джон. Те го хвалят многократно и един по един му изреждат всички неща, от които се възхищават и които харесват у него.

Това най-неочаквано го кара да се почувства крайно неудобно. Малко след това очите на Джон се изпълниха със сълзи и той изкрещя на другите да престанат. Джон разбира, че осъзнаването на нуждата му от похвала, възхищение и окуражаване от страна на другите е била блокирана, защото е загубил надеждата, че ще получи такива от баща си, който както става ясно е бил студен и затворен и на когото Джон се е възхищавал и следвал като образец. Терапевтът разбира, че Джон знае много добре какво трябва да прави, когато става въпрос за критика, тъй като точно това очаква от другите - неговото обръщане навътре към усещането, че "ти не си достатъчно добър" - докато без изобщо да подозира, в областта на хвалбите той остава насаме със себе си.

Още от ранното си детство той се обръщал за одобрение и похвала към самия себе си - което представлява в нашия случай феноменът ретрофлексия. Дълбинното разбиране на това нарушение до неговото осъзнаване и достигане на границата му на контакта е началото на разбирането от страна на Джон, че хората могат да му предложат и други неща освен критика и че не би могъл да се справи без тяхната подкрепа. Това използване на противоположното от страна на терапевта е една от отличителните черти на гещалт-терапията.

---

---

---

Обстановка - Всяко подходящо място, където хората няма да бъдат притеснени отвън и групата може да остане необезпокоявана. Гещалт-терапията може да доведе до доста шумни ситуации!. Целта е да освободи индивида от недовършената работа на миналото и да му позволи да заживее в настоящето с богато емоционално разнообразие. Провежда се в групи, като терапевтът застава на чело на събирането и стимулира работата. Всеки участник заема поред "горещия стол" (центъра на кръга), за да работи по определен проблем спомощта на терапевта и другите членове на групата. Гещалт терапията е вълнуваща и провокираща. Представлява терапия, при която сравнително лесно в продължение на няколко сесии се разбира основната идея, навлиза се в опита на групата и се придобива нов поглед върху стари проблеми. Често дава резултат при - Принудата да повтаряме, неудовлетворение от живота, интерес към личностно израстване, при проблеми на работното място и при социалните групи.

---

---

---

Гещалт-терапевтите имат склонността да не разбират съществуването и силата на преноса. Това означава, че когато пациентът погрешно приема терапевта (емоционално) за важен човек от миналото му - за майка или баща, терапевтът може да постъпи неправилно в ситуацията и да остави пациента в по-лошо състояние отпреди. Внимателно трябва да се избягват терапевти, които могат да имат скрито желание да контролират и манипулират другите - т.нар.гуру -синдром.

Рядко дава резултати при дълбоки наранявания, които лежат в основата на проблема и които изискват по-различна терапия. Няма практическа полза от намесата нагещалт-терапията при кризи, депресия или специфични трудности от рода на маниакално поведение или фобии. Цена - Добрата гещалт -терапия понякога е скъпа, но това се компенсира от факта, че цената се разпределя между членовете на групата.

Разпространеност - Не е толкова разпространена, колкото може да ни се стори на пръв поглед. Тя е една от терапиите, които могат да се въведат при техниките на т.нар. еклектични терапии (такива, които съдържат елементи от всички останали). Ангажираност - Както при всяка терапевтична група, сесиите не трябва да се пропускат. Обикновено траят около два часа и се провеждат веднъж или два пъти седмично в продължение на известен период от време.

Обучение - Стандартите за обучение се подобряват, въпреки че отношението срещуформирането на организации от страна на някои практикуващи терапевти несъмнено забавя този процес. Не съществува официално стандартизиране, въпреки че ситуацията непрекъснато се променя. Когато се замисляте дали да се подлагате нагещалт-терапия, най-разумно е да посещавате човек, който има установена репутация в областта на гещалт-психотерапията.

---