Екзистенциалната теория не разглежда човека като отделен обект с ясно определен Аз, а по скоро като нещо, подобно на преходно "надебеляване" на времето и пространството. По този начин съзнателното същество се чувство притеснено от значението на собственото си съществуване: част от съществуването е дълбокото усещане на тревожност или "angst" (страх, тревога, притеснение). Измеренията на съществуването и на опита придобиват първостепенна важност за екзистенциалният терапевт. Докато категориите, термите и системите на психологическата причина и резултат са важни за другите типове терапии, това не е така при екзистенциалната психология. Тук четирите важни измерения на човешкото съществуване са: физическо, социално, психологическо, духовно.
| 