Екзистенциалният подход към личностното развитие е с най-философска насоченост от всички подходи, които могат да се нарекат психотерапевтични. Историческа основа на екзистенциалната терапия е цялата философска традиция на човека, но терапевтите от Западна Европа се базират върху творбите на философи като Киркегор, Ницше и Хайдегер. Най-известния и вероятно най-великият учен, който развива философията в терапията през 20-ти век, е Роло Мей. Екзистенциалната психология се насочва към фундаменталните въпроси като този какво значи да сме живи и къде хората намират своето място в живота, след което тя разработва тези теми по открит и възприемчив начин. Предразсъдъците и мненията се поставят на преден план, което води до ново изследване на нещата, които до тогава са се приемали за даденост. Вместо да търси тълкуване, което да цели поставянето на опита на пациента в определена рамка (както при някои други терапии), екзистенциалната терапия се опитва да разбере как самият човек преживява отделните неща. |