---

---

Екзистенциалният подход към личностното развитие е с най-философска насоченост от всички подходи, които могат да се нарекат психотерапевтични. Историческа основа на екзистенциалната терапия е цялата философска традиция на човека, но терапевтите от Западна Европа се базират върху творбите на философи като Киркегор, Ницше и Хайдегер. Най-известния и вероятно най-великият учен, който развива философията в терапията през 20-ти век, е Роло Мей. Екзистенциалната психология се насочва към фундаменталните въпроси като този какво значи да сме живи и къде хората намират своето място в живота, след което тя разработва тези теми по открит и възприемчив начин. Предразсъдъците и мненията се поставят на преден план, което води до ново изследване на нещата, които до тогава са се приемали за даденост. Вместо да търси тълкуване, което да цели поставянето на опита на пациента в определена рамка (както при някои други терапии), екзистенциалната терапия се опитва да разбере как самият човек преживява отделните неща.

---

---

---

Екзистенциалната теория не разглежда човека като отделен обект с ясно определен Аз, а по скоро като нещо, подобно на преходно "надебеляване" на времето и пространството. По този начин съзнателното същество се чувство притеснено от значението на собственото си съществуване: част от съществуването е дълбокото усещане на тревожност или "angst" (страх, тревога, притеснение). Измеренията на съществуването и на опита придобиват първостепенна важност за екзистенциалният терапевт. Докато категориите, термите и системите на психологическата причина и резултат са важни за другите типове терапии, това не е така при екзистенциалната психология. Тук четирите важни измерения на човешкото съществуване са: физическо, социално, психологическо, духовно.

---

---

---

Физическо - Отношението, което имаме и се опитваме да изградим със субстанцията на света около нас като храна, дом, здраве и физическата ни способност да контролираме самите себе си и влиянието на природните сили върху нас. В ерата на технологиите нашата екипировка в тази борба е много усложнена, но основните ни грижи не са се променили от времето на примитивните хора.

Социално - Отношението, което имаме и се опитваме да изградим с хората около нас. Тук предразсъдъците, както и реалностите от икономиката, етническата принадлежност и културата, са ключови характеристики. Всички ние преминаваме през различни степени на континиумите любов/омраза, сътрудничество/конкуренция и "част от"/"не е част от" в зависимост от приемането или отхвърлянето на влиянията и натиска, с които се срещаме в живота.

Психологическо - Отношението, което имаме и се опитваме да изградим със самите себе си. В това измерение се създава личният свят и се търси нашата самоличност. Това довежда до голяма степен на обърканост, тъй като разпадането е толкова често срещано, колкото и укрепващият ефект на самоутвърждаването. Нашето съзнание винаги си мисли на заден план за последното разпадане на човека в смъртта - но ако се страхуваме да умрем, ние се страхуваме и да живеем.

Духовно - Отношението, което имаме и се опитваме да изградим с непознатото. Вярата в нещо отвъд нас самите е обикновеният начин, по който се показва и разбира това измерение. В крайна сметка, ако нещо има значение за нас, тогава и самите ние имаме значение.

---

---

---

Ако използваме терминологията на екзистенциалната психотерапия, удовлетворението се намира в това да не се противопоставяме на действително случващото се независимо дали то ни носи удоволствие или притеснение. Основното в тази тема е идеята за творчеството, фактът че сме живи, е вид непрекъснат метаболизъм във всички гореспоменати измерения - духовно, психологическо, социално и физическо. Малките деца показват най-добрия начин за творческо проявление, когато без никакво притеснение си играят по напълно независим начин, неподсказван от възрастните хора. Като основна част от творческия си опит в тази ситуация детето унищожава това, което е построило, и след това започва отначало. То изпитва удовлетворение и необходимост да върши и двете неща.

Много възрастни хора се противопоставят на този свободен метаболичен процес, тъй като са прекарали целия си живот или част от него в опит да отхвърлят или положителните, или отрицателните елементи от четирите измерения на опита. Такива индивиди (което в известна степен се отнася за всички нас) попадат в клопката на застоя и са неспособни да приемат, метаболизират и надрастнат това, което животът ни предлага. Удобството и удовлетворението не идват от отричането и ограничаването на нещата, които са разтройващи (но неизбежни), а от изживяването на живота автентично и истински. По този начин хората придобиват опит за метаболизиране на положителните и отрицателните страни на живота, както и на творческите и унищожителните елементи в самите себе си.

Чувството на неудовлетворение и лошото здраве в психологически план идват от нежеланието или неспособността да приемем спадовете на живота, така както приемам подемите или обратно. Когато това стане действителност, появява се процес на прогресивна изолация от ключовите елементи на всяко от различните измерения: физически ние занемарявама себе си; социално се отдръпваме от другите; психологически ние не признаваме определени характеристики в самите себе си, а духовно решаваме, че знаем какво действително се случва около нас и с нас, и отричаме нуждата от вяра.

---

---

---

Целта на този тип терапия е насочена към личностната автентичност. Тя се достига доста по-трудно, отколкото изглежда на пръв поглед, тъй като "личността", която трябва да стане автентична, не представлява обект в дадения човек - както при много други терапии, а по-скоро е вид процес. Личностния процес изисква личното разчупване на собствените ни автоматични навици за изолиране на нещата, които не искаме или смятаме, че не са ни нужни в четирите измерения. Целта на екзистенциалната терапия е не да промени хората, а да им помогне да се примирят със самите себе си и с живота, с неговите парадокси и усложнения.

На пръв поглед това сякаш поставя екзистенциалната терапия встрани от другите терапии, но реално погледнато, всички терапии представляват смесица от приемане на нещата и личностна промяна. Всъщност нито едно от тях не може да се появи без другото. "Лекарството" не е понятие, прието от екзистенциалната терапия, така че официалния процес на посещение при терапевта прилючва тогава, когато пациентът се почуства добре. Друг аспект на екзистенциалната терапия е нейната неприязън към използването на фиксирани техники. Тук вероятно най-ясно се вижда, че екзистенциализмът е най-философската от всички терапии. Въпреки това има отношения и подходи, които терапевтът най-вероятно ще използва.

---

---

---

Наивната поза - Терапевтът остава с освободено от вякакви предразсъдъци съзнание.

Предположенията на клиента за него самия и за света, много от които несъзнавани, са посочени и използвани, за да се хвърли нов поглед върху някои очевидно неразрешими проблеми.

Порочни кръгове - Те се разкриват, за да подронят себеунищожаващите и себереализиращите се очаквания за ниски постижения.

Среща с ограниченията - Това е едно от най-сложните неща, с които трябва да се срещнем по отношение на самите себе си и по отношение на живота. Въпреки това този процес е основен за усещането на изключителната лична честност, която е неразделна част от екзистенциалния подход.

Последствия - Този елемент включва болезнената среща с разбирането на личния избор и поемането на отговорност за неговите резултати.

Изследване на личното разбиране на живота - Всички действия, чувства и предразсъдъци на пациента се изследват от двойката, участваща в терапията.

Сънища - Както фантазиите и очакванията за бъдещето, така и сънищата се изследват за наличие на информация, която ни осведомява за жизнения опит на пациента.

Емоции - Целият емоционален спектър се стимулира и оценява като важна част от процеса на разбиране на типа човек, който пациентът представлява.

---

---

---

Терапията обикновено се провежда в кабинета на терапевта.
Целта е да се помогне на пациента да открие своя личен отговор за живота и да бъде способен да приеме ограниченията и възможностите, които животът му предлага.
Техника - изследване на действията, чувствата и гледната точка на човека чрез ясен логически размисъл.
Положителни черти - Изключително удовлетворителна в интелектуален план, гъвкава и широко приложима в много други академични дисциплини, например антропология, теология и др. Често дава резултат при неудовлетвореност от живота, интерес към развитието на човека, както и при реализирането на личния потенциал.

---

---

---

Екзистенциалната терапия донякъде е ограничена в обсега да си справя с тревожности и неврози, базирани на потиснати в миналото наранявания или злоупотреби. Рядко дава резултат при кризи, пристрастеност, депресия или проблеми в група. Цената е средно висока поради разходите по сесиите и продължителността на нужната терапия. Добре разпространена по области, но като цяло не е често срещана. Ангажираността е висока. Обучението е възможно за намиране, продължително и интензивно.

---