---

---

Карл Роджърс (1902-1987) е ученият, благодарение на когото е създадена центрираната към човека терапия. Той смята, че неговото най-революционно откритие е съществуването на определена цялостност в сърцевината на личността и фактът, че най-дълбоката природа на човека е положителна и градивна както от гледна точка на самия индивид, така и по отношение на другите. Интересно е, че в младостта си Роджърс започва да се обучава за християнски свещеник.

Въпреки това той се оттегля от тази сфера и създава терапия, която има за основа разбиране, което е смятано от много критици за противоположно на християнската доктрина, която гласи, че човек е греховен и покварен, докато не бъде спасен и избавен от вечното проклятие. Роджърс вярва във вродената цялостност и доброта на човешката природа. Поради това твърдение ЦЧТ заема много по-различна област в схемата на историческото развитие на психотерапията, отколкото терапиите, водещи развитието си пряко от фройдистката традиция.

Роджърс вярва, че във всеки индивид, потърсил помощ, се крие "истински човек", който в по-голяма или в по-малка степен е латентен и скрит зад страховете, притесненията и задънените улици, които са го накарали да затъне дълбоко в своето ежедневие. Центрираната към човека терапия е това, което обикновено се има предвид поднаименованието консултиране, и в много случаи двете наименования могат съвсем спокойно да се използват като взаимозаменяеми . Въпреки това съществува тенденцията и други типове терапии да се наричат също консултиране, така че ви съветваме да проверявате винаги какво се има предвид при използването на тази дума.

---

---

---

Центрираната към човека терапия е приела за свое централно разбиране идеята, че истинският Аз може да се достигне, да се събуди и да се подтикне да се покаже на дневна светлина. Хората се разглеждат като същества, криещи дълбоко в себе си способността за актуализация, която има едновременно мощен и ръководен характер. Също като магнита, който винаги сочи към магнитния север, хората се разглеждат като същества, които винаги се опитват да тръгнат в посока на това, което представляват в действителност. Дори ако емоционалната среда, която преживяват вътре и извън себе си, им пречи да продължат напред, тази част от човешката природа се смята за силна, подобно на семе, затиснато под асфалтирана пътека. То ще се разтвори и ще намери начин да порасне, като пробие повърхността.

---

---

---

Центрираната към човека терапия разглежда всеки човек като същество, което в процеса на своя живот е развило идеята за Аза и което вероятно точно или неточно отговаря на истинския Аз, който представлява актуализираната част от личността му. Там където идеята за Аза отговаря точно на истинския Аз, съществува добра връзка между това, което е човек в действителност и това което се опитва да бъде. Такива хора се насочват към това, което Роджърс нарича напълно функциониращи същества.

Напълно функциониращият човек проявява пет ключови черти на своя характер: 1. Чувства се удобно при появата на нови идеи и преживявания; 2. Има способността да поема отговорността за своите действия; 3. Свободен е да прави такива житейски избори, каквито биха били правилни за него; 4. Способен е да мисли пространствено и да дава гъвкави, творчески отговори на своите проблеми. 5. Концентрира се върху това, което се случва в настоящето. Такъв човек имасамочувствието , че се чувства "добре" в своя Аз. Той е напълно сигурен в себе си. Такъв човек се приема добре от обществото, но не е нужно да бъде конформист в подхода или поведението си.

По думите на самият Роджърс проблемите започват, когато идеята за истинския Аз се разминава с Аза. Индивидът непрестанно се занимава с борбата си да поддържа несигурната постройка на погрешната идея, която непрекъснато е застрашена от от естествените предразположения и желания на вътрешния Аз, закопан под основите на погрешната идея за истинския Аз.

По този начин зле функциониращите индивиди имат следните петхарактеристики : 1. Чувстват се застрашени от нови идеи, хора и преживявания; 2. Искат другите да поемат техните отговорности; 3. Вземат решения в зависимост от това какво ще си помислят другите; 4. Поддържат закостенели, догматични разбирания, които според самите тях са оправдани; 5. Обладани са от миналото и се страхуват от бъдещето. Повечето хора се намираме някъде между двете крайности на - напълно функциониращата личност и зле функциониращата такава.

---

---

---

Роджърс и неговите последователи вярват, че положителното отношение и одобрение от страна на другите хора представляват основната нужда на развиващото се дете. В ранните етапи от живота реалният Аз неизбежно преобладава, тъй като себеобразът тепърва е започнал да се изгражда. Това е причината, поради която бебетата са същества, несъзнаващи самите себе си и живеещи в настоящия момент, като са ръководени от моментните си апетити и желания.

За всяко дете главната емоционална дейност се осъществява между Аза и тази част от света около него, която е открило, че е най-добрият източник на положително отношение и одобрение. В повечето случаи това е родителят или родителите. Ако одобрението се дава само когато детето постъпва по начините, отговарящи на очакванията на родителите му, у детето ще възникнат конфликти между неговата нужда за одобрение и желанията за изява на неговия Аз. Именно в тази обстановка, опитвайки се да облекчи напрежението, детето развива неправилни идеи за Аза.

Например можем да смятаме за нещо съвсем естествено децата от време на време да изпитват агресия към хората, които се грижат за тях. Ако тази агресия е неприемлива за настойника на детето, той ще е склонен - несъзнателно или нарочно - да оттегли своето положително отношение. Детето в крайна сметка ще се научи, че не може да си позволи да показва агресията си и трябва да реагира, развивайки себеконцепцията: "Аз не се ядосвам". По този начин Азът се зарява няколко стъпки по-надълбоко.

Такива конфликти могат да се търпят и да се разрешават до известна степен. Въпреки това ако забраните, насочени от родителите или от други важни фигури срещу Аза, са прекалено многобройни и значими, индивидът ще почувства отчаяние и безпомощност в лицето на непрекъснатото подтикване от страна на своя Аз. Когато се достигне тази степен на нарушение, Азът започва да греши при определяне на действителната причина за своето отчаяние, която след това се атакува и отхвърля като нежелана или погрешна част от самият човек.

В такава ситуация индивидът трудно успява да разбере самия себе си - да се актуализира - тъй като никога не може да получи достатъчно одобрение или приемане от другите, за да се почувства достатъчно добре по отношение на самия себе си. Нищо от външния свят не може да замести пропастта, която някога е била заета от прогонения Аз и все пак единственият оставащ му избор е непрекъснато да се опитва да получи от другите това, от което се нуждае.

---

---

---

Отношението, което клиентът е окуражен да изгради с терапевта, е такова, че поставя под въпрос грешните себеконцепции. Това става по два основни начина. Първият е посредством оценяването на преживявания, които не отговарят на грешните аспекти на Аз-образа, а вторият е посредством опита да се изгради връзка с дълбоко заровения Аз. Личното отношения на терапевта съгражда гръбнака на процеса.

То има три елемента:
- Безусловно положително отношение;
- Липса на каквото и да е осъждане на клиента;
- Емпатия - за разлика от симпатията при емпатията ние се поставяме на мястото на другия, за да почувстваме какво е усещането действително да бъдем другия човек.

---

---

---

Терапевтичната връзка преминава през три етапа:

Доверие - при него клиентът открива, че грешните му себеконцепции не са необходими за получаване на одобрение и положително отношение от страна на терапевта.

Близост - при нея Азът се разкрива, докато клиентът възтановява осъзнаването на по-дълбоките си и по-истински преживявания.

Взаимност - зрелият етап, в който се засилва саморазкриването от страна на терапевта. Важно е да помним, че в основата на центрираната към човека терапия стои вярата на Роджърс във вродената способност и желание на Аза да се актуализира. Единствено по този начин терапевтите трябва да осигурят необходимата среда на реалност, оценка и емпатия, за да се достигне до развитие.

В същността си ЦЧТ е просто начин "да бъдем" с другия човек, начин, който му позволява да стане такъв, какъвто е в действителност. И макар че в центрираната към човека терапия също се използват теоретични разбирания и терапевтични стратегии, именно отношението на терапевта и неговата личност са факторите, които са основни за процеса.

---

---

---

Обстановка - поради повсеместния си характер центрираната към човека терапия (ЦЧТ) може да се срещне в различни типове обстановка: центрове за консултация, доброволчески агенции, църкви, обществени групи за самопомощ. Целта на терапията е да освободи клиента от товара му да се опитва да бъде това, което не е и да му помогне да намери своя избор на живот с по-голям усет към реалността както по отношение на самия себе си, така и в отношенията му с другите.

Чрез използване на откритост и взаимност в отношението към клиента терапевтът помага да се стигне до разбирането и изследването на трудни истини от страна на самия клиент. Терапевтите, следващи тази терапия, не дават съвети, а по-скоро показват съвсем ясно, че вярват в способността на клиента сам да си помогне, ако му се даде правилен стимул. Центрираната към човека терапия е внимателна терапия, която води до събуждането на определени мисли, като по този начин окуражава усещането за истинската себестойност на човека.

Същевременно тя е и достатъчно гъвкава, за да подкрепя хората, когато открият какво представляват в действителност и какво искат да направят с живота си. Често дава резултат при най-общо неудовлетворение от живота, трудности с примирението с болезнени събития от миналото, разбиране на трудностите в отношенията, смърт на близък човек, както и приспособяване към болест или промяна в житейската ситуация на човека.

---

---

---

Обикновено не е насочена към дълбоко потиснатите несъзнателни спомени или конфликти и по този начин има склонността да засилва защитите, вместо да достигне до причините им. Независимо от това обаче често облекчението на симптомите е обичайно и дълготрайно. Рядко дава резултати при депресии, фобии, алкохолизъм или нарушения в храненето. Цената може да варира от безплатна терапия през различни дарения до средно висока такса. Широко разпространена. Ангажираността зависи от уговорката с терапевта в началото на терапията. Обучение - осигуравя се обучение за различни степени и качество на терапията.

---