---

---

Независимо от факта, че наименованито на психоаналитичната психотерапия е доста тромаво и вероятно смущаващо, във всичките си маскировки тя е една от най-практикуваните и резултатни психотерапии, които имаме на разположение. Психоаналитичната психотерапия е пряко производно на фройдистката анализа със своите важни изменения, добавки и съкращения както на теоретично, така и на практическо ниво. В практически план може да се извършва рядко, например веднъж седмично или да се провежда пет пъти седмично като класическата психоанализа. Сесиите са с установено времетраене от петдесет минути и пациентите могат да лежат на кушетката, като използват техниките на свободните асоциации или да седят на фотьойл и съзнателно да се концентрират върху определен проблем. Психоаналитичната психотерапия се различава от консултирането по това, че използва идеите на Фройд и често тези на Клайн, Феърбрейн и Уиникът, а не тези, които идват пряко от хуманистичното движение и Карл Роджърс. Въпреки това терапията има толкова многообразен характер, че съществуват немалко съветници, обучени в теориите на психоаналитичната психотерапия, които практикуват т.нар. психодинамично консултиране.

---

---

---

Принос към психоаналитичната психотерапия имат трима новатори, представители на този тип терапия, които поставят своите идеи и опит в широкия контекст на фройдистката практика. Те представят гледната си точка за природата на човешкото психологично развитие, която е малко по-различна от тази на Фройд, макар че много хора смятат, че двете са несъвместими една с друга. Тези терапевти се интересуват от дъблинните нива на нашето развитие и се опитват да разберат как поведението ни се променя или разстройва от превратностите в най-ранния живот на човека. Тримата основни представители на този тип психотерапия са Мелани Клайн, Р.Д. Феърбейрн и Д.У. Уиникът.

---

---

---

Въпреки че работи в лоното на широката психоанализа, Мелани Клайн разработва теория за развитието на личността, която гласи, че насочеността към удоволствието не е основна мотивация на индивида, нито е на първо и на най-важно място (теорията на Фройд), а такава е насочеността към другите хора – в началото към майката, а след това към по-широкия свят. Това е желанието на детето да се свърже с другите. Според Клайн този просто звучащ процес се усложнява от вътрешната двойственост, която детето чувства към хората около него (известни още като обекти). Успешното преодоляване и любовта към гърдата на майката от страна на детето, а по-късно и към самата майка, е проблематично, и това в последствие се пренася и към всички други хора и взаимоотношения.

След обширно наблюдение и психоанализа на малки деца Клайн се убеждава, че децата, от една страна, завиждат на гърдата (майката) и на другите, защото те имат хубави неща, които самите те искат да притежават, а от друга, ги използват и като склад, в който безразборно се акумулират чувства и идеи, които се смятат за несъвместими с желанието (от типа на омраза и кръвожадност). По този начин детската психика се разцепва на това, което Клайн нарича параноидно-шизофренно състояние, или по-точно приемането на желанието към другите изисква отричане на омразата; приемането на омразата изисква потискане на желанието. Инфантилните възрастни хора продължават да поддържат това разцепление. Те не могат да приемат в един и същи човек да съществуват едновременно както омраза, така и любов. Те приемат хората или за добри, или за лоши, като по същия начин се отнасят и към себе си.

Приятелствата им приличат на тези, които виждаме в училищните дворове. Успешно развилите се възрастни хора са открили и преживели болезнената истина, че гърдата (майката) другите, които мразят, представляват същата гръд (майка) тези, които обичат. Това се нарича депресивно състояние и се смята за признак на добро здраве, тъй като то е нещо, което срещаме в действителния живот: отношенията се базират на любов и омраза, на изграждане и разрушение, на даване и взимане и трябва да се приемат като такива. Повечето хора представляват някаква смесица от параноидно-шизофренно и депресивно състояние, когато се обърнат към терапия. Тя, от гледна точка на Клайн, цели да помогне на пациента да премине от параноидно-шизофренното състояние към депресивното.

---

---

---

Приносът на Р. Д. Феърбейрн се отнася до областта на Аза – тази част от личността, която се намира по средата между примитивните желания на То и изискванията на Свръхаза (вж. Психоанализа). Той смята, че след като теорията на Фройд за Аза е развита за контрол на импулсите и адаптацията към изискванията на реалния живот, то от нея можем да имаме полза, ако я приемем за сърцевината на човека. Феърбейрн приема, че детето се ражда с примитвно и завършено Аз, което се разцепва, променя и частично потиска, докато преминава през превратностите на взаимоотношенията си с другите хора, наречени обекти. Този процес започва с майката и се прехвърля върху останалите. Според гледната точка на Феърбейрн терапията цели да възтанови връзките между тези отделени една от друга части.

---

---

---

Дейвид У. Уиникът не разисква своите теории като Клайн и Феърбейрн. Вместо това той предлага много идеи и различни гледни точки за развиващата се психика, както и особено отношение към пациентите. Освен психоаналитик Уиникът е и педиатър и навярно затова в неговото мислене майката и детето заемат централно място. Той има значителен принос по въпроса за отношението между майката и детето, описано от гледна точка на вече използвания по това време термин отношения между обектите: начинът, по който бебето се свързва с другите и приема факта, че не е център на вселената. Един от начините да се постигне подобно нещо е посредством това, което Уиникът нарича „достатъчно добро майчинство”.

Това понятие обхваща идеята, че добрата майка е тази, която в течение на времето успява от време на време да разочарова своето дете както с действията си, така и със своя темперамент. По този начин майката нежно стимулира изграждането на подходящи нива на независимост наред със зависимостта, която всеки индивид има в детството си. Така по естествен път детето непрекъснато усеща своята индивидуалност и изгражда добри взаимоотношения с обектите. Според Уиникът нарушаването на постепенния процес на заучаване да се съотнасяме към обектите води до създаването на „фалшив Аз-образ”, който действа като защитен екран на „истинския Аз” на личността.

Пример за резултата, който може да има това нарушаване при възрастните хора, е човек, който най-парадоксално става по-откъснат и по-изолиран от външната помощ, когато до него все повече се приближава някой негов приятел, любим човек или терапевт: истинския Аз започва да отговаря, но се страхува да не бъде наранен или разочарован за пореден път, поради което не може да се противопостави на активирането на защитния фалшив Аз-образ. Психоаналитичният психотерапевт, прилагащ методите на Уиникът, би имал за цел оцеляването на човека под напора на фалшивия Аз-образ в очакването, че истинския Аз ще се ракрие с течение на ремето, готов за емоционална привързаност.

---

---

---

Типичният психоаналитичен психотерапевт използва основните идеи на Фройд, както и ценните подобрения, направени от учени като Дейвид Уиникът, Феърбейрн и Мелани Клайн. Каквато и да е прилаганата теория, целта е пациентът да се научи да се отдава на процеса, така че взаимоотношението „пациент-терапевт” – макар и необикновено, тъй като не включва пряко влагане на информация от личния живот на терапевта – да се развие и да бъде изследвано в най-малки подробности от двамата, докато се опитват да работят заедно. Прието е, че начинът, по който пациентът се опитва да се свърже с терапевта, е огледален образ на начина, по който той се свързва и с другите хора. От огромно значение тук е разликата при създаването на взаимоотношенията „пациент-терапевт” – в този случай обикновеното социално разбирателство, което хората използват, за да постигнат спокоен контакт, е разбито и връзката се основава на друго, а именно – разбулването на истинската природа на пациента.

---

---

---

Свободни асоциации – те представляват основното правило на Фройд, според което пациентът трябва да се опита да сподели всичко, което му идва на ум, без да променя или придава някакъв ред на своите мисли. Този процес е много по-труден, отколкото звучи, тъй като материалът, който усещаме като тревожен или дори потенциално обиден за терапевта или пациента, може да бъде потиснат. Борбата с тези трудности дава информация за много характеристики на вътрешните конфликти, които човек среща при сблъсък със самия себе си и при взаимоотношенията си с другите.

Изясняване – терапевтът не приема нищо за даденост и избягва допускането, че знае точно какво има предвид пациентът с някоя своя изпълзнала се забележка. По този начин скритите мисли и отношения излизат на бял свят.

Свързване на нещата – терапевтът се опитва да намери връзки между елементите на разговора и поведението на пациента по време на сесиите или в миналото. Целта е да се хвърли нова светлина върху начина, по който пациентът сам си подлага крак, както повтаря задействането на питиснатите конфликти от детството си.

Интерпретация – друга ключова техника, взета от психоанализата. Тя включва опитите на терапевта да направи съзнателни несъзнаваните мотиви, действия и чувства, като по този начин засили личното разбиране на пациента. Всяко нещо може да се подложи на тълкуване: коментарите, фантазиите, сънищата, закъсненията, избягването на болезнени въпроси, отношението към терапевта и т.н. специфични и важни области за интерпретация, често срещани и в психоанализата са връзките между ранния живот, конфликтите в психиката и поведението по време на психотерапевтичната сесия.

---

---

---

Пренос – чувствата на пренос са тези, които пациентът изпитва към терапевта, когато грешно го приема за някакъв важен човек или обект от миналото си. Те се стимулират или най-малкото не се прекъсват, тъй като тяхното тълкуване разкрива изключително много за това, което се случва в емоционален план в самия пациент.

Защити – защитните механизми включват проектирането на личните чувства върху другите хора, отказ от реалността, интелектуализация или рационализация извън истинските и понякога неудобни основи на поведенческите стратегии и отношения. Тези механизми не могат да бъдат прекъснати, докато не се изтълкуват.

Съвест – тежкото усещане за вина трябва да се търси в неговия източник. Това се прави чрез процеса на интерпретация, с който се постига разбиране на начините, по които пациентът се е научил да се атакува и отвътре да пречи сам на себе си. Често откриваме, че атакуваните области са тези, които се приемат за опасни или нежелани; в повечето случаи тези области съдържат способността на пациента да бъде непринуден или приема обичта на другите хора.

Конфронтация – понякога е необходимо интерпретациите да бъдат „подкрепени” с пряка конфронтация. Терапевтът се държи твърдо и внимателно се стреми към създаване на определено отношение или поведение от страна на пациента, за да може последният да се изправи срещу този проблем.

---

---

---

Постепенно, често след провеждането на много сесии пациентът се научава да поглъща положителните и захранващи го елементи от разговора с психотерапевта и по този начин да разбира в по-голяма степен самия себе си, все по-малко да се оставя на произвола на старите си реакции към определени ситуации и да става все по-способен да изгражда подходящи зависими и независими връзки с другите.

---

---

---

Обикновено се провежда в подгтовен за целта консултативен кабинет в частния дом на терапевта или в някой институт. В някои страни този тип психотерапия, но с по-кратки по времетраене сесии се предлгат от националната здравна служба, така че пациентите могат да бъдат изслушвани в сградите на местните психиатрични или психологически служби. Целта е довеждане на вътрешния емоционален свят на пациентите до съзнавано ниво, за да се подобри способността им да изграждат взаимовръзки с другите и де оценяват себе си в зависимост от действителните си способности.

В методите си някои терапевти използват кушетка, докато други застават с лице към пациентите си. Сеансите обикновено продължават петдесет минути и може да се провеждат от един до четири-пет пъти на седмица. Повечето психоаналитични психотерапевти са избрали своя определена база, върху която да се концентрират, например психоанализата или връзките между обектите, но във всекидневната терапия се използва внимателно и щателно обмислено съчетание мужду двете.

Положителните черти на терапията са, че може да се прилага изключително добре към разнообразни теоретични постановки, поради което голям брой сериозно практикуващи терапевти издават съвместни публикации в специализирани списания и участват в конференции. В резултат има непрекъснато подобряване и обмисляна система от теоретично и практично знание, поради което на пациента може да се предложи гъфкава и ефективна терапия. Краткосрочната и дългосрочна терапия е за хора, които не са доволни от живота или имат зад гърба си травматично минало, или са депресирани от необходимостта да се повтарят, или не могат да установят нормални отношения с другите, или просто за онези, които се интересуват от своето развитие.

---