---

---

Карл Юнг (1875 - 1961) е почти толкова известен, колкото Фройд и в продължение на известно време двамата поддържат взаимно обогатяващо ги приятелство като колеги, учени и философи. Въпреки това, още преди да се срещнат, по-младият Карл вече бил изградил свое лично индивидуално становище, на което се отдава, след като се скарва и разделя с Фройд. Самият Юнг се противопоставя на идеята за философска школа и открива, че трудно може да се примири с мисълта за "ученици" и последователи на неговите теории. В този аспект Фройд бил негова противоположност и вероятно това донякъде е причината за непримиримите им разногласия. Въпреки всичко юнгианската терапия процъфтява в една или друга форма като допада на хора предимно с артистични и творчески наклонности.

---

---

---

Аналитичната психология приема, че човек се ражда с вроден набор от инструменти или шаблони, които се наричат архетипни структури. Те изграждат сложни отправни точки, от които се изследва и оценява външният свят, а вътрешният свят се преценява спрямо това дали е адекватен на външния. Личността или Азът се развива между тези два свята, докато детските архетипи се разтварят като крилата на пеперуда и мълчаливо изискват да бъдат удовлетворени. В първата си проява тези вродени желания искат неща като топлина, удобство, тишина и храна. Ако изследването на външния свят (в този случай майката) е успешно, тогава се развива близко отношение между архетипа и външния свят, като Азът в последствие нараства по важност, започвайки да разбира вътрешния свят на цялостната личност.

Колкото по-силен и издръжлив става Азът - посредством повтарящи се, успешни близки отношения между шаблоните на архетипите и реалността на външния свят - толкова повече детето започва да развива своята способност да допуска известна степен на различие между двете. Това разбиране на Карл Густав Юнг за човека има огромно значение, тъй като обяснява защо израстваме като различни личности, независимо че всеки е роден с едни и същи архетипни шаблони, които Юнг нарича колективно несъзнавано. Колкото повече Азът се развива, толкова той става по-способен да извършва две важни дейности.

На първо място той може да пренастройва и намалява архетипните очаквания, за да изгради неповторимата самоличност на отделния човек. На второ място, той може успешно да се справя с много случаи, в които външната реалност не съответства на архетипния шаблон. Пример за това е начинът, по който здравият човек пораства от бебе, което се сърди, когато е леко фрустрирано (например когато не може да достигне някоя играчка или не е нахранено веднага) в млад човек, способен да превърне архетипния си гняв (например при фрустрация от нелюбезен чиновник) в положително действие във външния свят. Такава дейност още повече засилва Аза на индивида - но вероятно не и този на чиновника!

---

---

---

Според тази школа индивидите в здравия край на спектъра ще покажат гъвкавост и здравина на своя Аз, като се адаптират творчески към промените във външния свят независимо дали те са физически или емоционални. Такъв човешки Аз ще има способността по дефиниция да утвърждава външния емоционален свят на личността, като по този начин създава силно усещане за своята самоличност. Въпреки това Азът се чувства преследван, когато този процес – на плавното приспособяване на променящите се взеимоотношения между архетипите на индивида и тяхната реализация – се наруши.

В такъв случай и външният и вътрешният свят имат по-малка способност да действат като източник на подхранване и положителен опит за Аза; вместо това те стават източник на психологически смущения. Например ако „външният свят”, вероятно представен от родител, непрекъснато оттрича архетипното изследване на детето или молбата му за утеха, Азът на детето се разрушава. То ще е принудено да раздели тази обединена част от себе си, която едновременно съзнава нуждата от утеха и прегръща примитивното вродено „указание” да получи утеха, като ги накара да изчезнат в бездната на личното несъзнавано. С езика на Юнг трябва да отбележим, че личното несъзнавано се различава от колективното несъзнавано, което може да се приема като генетично наследствен опит и потенциал за несъзнавани действия и мотивации. То представлява изворът на архетипите.

По – нататъшното нарушение на личността може да се корени в недостатъчно стимулиращата или ограничаваща ни среда, която успява да направи така, че сравнително голяма област от личностните възможности да не се реализират. В такъв случай вътрешният свят се превръща в пазител на ограничен и подценен Аз. Явно е, че такова състояние на нещата е доста депресивно за обяснение. Действително, по думите на Юнг, именно това е депресията. Нещо съвсем естествено е индивид, попаднал в подобна ситуация, да развие стратегии за неприспособимост – подобни на защитните механизми, - с помоща на които избягва реалността на въпросната ситуация.

За нещастие точно тези поведенчески модели зътвърждават факта, че преживяването на външния свят от страна на човека, както и вътрешното му очакване за това, което има на разположение, влизат в разногласия едно с друго и водят до разочарование. Единственото спасение е връщането към стратегиите за погрешна приспособимост, като по този начин Азът още повече се изтощава и човек влиза в капана на един порочен кръг.

---

---

---

Има много начини, по които очакванията и реалният опит не си съответстват адекватно. Нека да вземем за пример ситуация, която вече обсъдихме: гняв породен от най-обикновена фрустрация. Ако тя е пагубна за родителите на детето, тогава детето може да бъде лишено от възможността да изследва агресивността като емоция и нейният пряк резултат върху външния свят. Ако тази ситуация продължи във времето, детето трудно ще успее да различи фантазиите по отношение на последствията от своите унищожителни импулси ( и запомнете, че разрушителността е основната част от творчеството) и истинските последствия.

Ако майката на такова дете се разболее или ако родителите му се разделят, тогава самото то е склонно да се чувства отговорно. Той или тя ще порастне като човек, ужасен от агресията, ще има трудности с реалната творческа дейност и по ирония на съдбата ще се чувства всемогъщ по такъв начин, че резултатът на това усещане върху другите ще го лиши от нормални емоционални преживявания. Във възрастния си живот такъв човек може да слее идеализирания си модел на творческа дейност (такъв, в който липсва елементът на разрушителност) с усещането за всемогъщество и по този начин да изживее живота си, като непрекъснато се бърка в живота на другите.

Такъв човек тълкува всяка форма на враждебност от страна на другите, когато се намеси в техния живот, за доказателство, че тези хора имат нужда от неговата помощ. В действителност той се опитва да изблъска от ръба на скалата своята потисната разрушителност, а не тази на пациента. Същите проблеми имат и хората, които са подтикнати да поемат в противоположната посока. Вместо да се опитват да се приспособят към изкривения си поглед върху външния свят, те се насочват навътре. Такива хора избягват обръкването, с кото се сблъсква техният развиващ се Аз при опита му да приведе в съответствие към външния свят вътрешното си очакване, като приема вътрешния свят за единственото съществуващо истинно нещо.

---

---

---

Целта на терапията е да се освободи пациента от твърде закостенялото му упование на архетипните процеси или на очакванията спрямо външния свят. Следните дейности са основни за този процес на развитие:

• Различаване на лишаващите егото модели на поведение, както и фантазиите, свързани с тях, които нямат основа в реалността.
  
• Приемане на провалите от страна на външния свят, които предизвикват нарушение във взаимовръзката архетип – Аз - външна среда.
  
• Възтановяване на изгубените елементи на архетипните изисквания и възможности, както и свързаните с тях желания на Аза.
  
• Повторна интеграция на отхвърлените елементи на личността, като отново се формира цялостна личност. След това може да се изгради връзка между външния свят на другите и вътрешния свят на индивида по такъв начин, че да се изгради силата на Аза, а не насилствено да се достига до компромис или до подценяване.
  
• Юнгианската терапия се е видоизменила в хода на своята история, което означава, че докато има широко приемане на гореописаните дейности от страна на действащите терапевти, терапевтичната техника е изключително разнообразна.

---

---

---

Самият Юнг внимава да не се повдига въпросът за подчиненост и предпочита да избягва приемането на самия себе си като център на този процес на развитие. Така че вместо да се концентрира върху елементите „тук и сега” на своите взаимоотношения с пациентите, за да разбере объркването на вътрешния им свят той ги огуражава да донесат домашно записани сънища и мисли, като се съобразяват със съветите му. Същевременно той предпочита явната равнопоставеност между пациента и терапевта, които винаги сядат с лице един към друг.

---

---

---

Много модерни юнгианци имат склонност да:

• Използват кушетка (която е фройдистки способ, чрез който се стимулира блуждаенето на ума на пациента).
  
• Създават уютна, защитена и предсказуема атмосфера за терапия.
  
• Приемат, че по време на сесията зависимостта на пациента в процеса на разговора и регресията му към по-ранния живот е неизбежен и полезен метод за различаване и разбиране на психологическата му неуравновесеност.
  
• Имат сесии с пациента най-много пет пъти седмично.
  
• Приемат сънищата за полезни, но не изискват споделянето им.
  
• Стимулират размишленията на самия пациент и се опитват да разберат по какъв начин пациентът прекъсва този процес.
•  „Поддържат” пациента в емоционален план, като увеличават смелостта му да засили любопитството си и да развие желанието си да изследва, докато все още е в защитената атмосфера на терапията.
  
• Избягват директното съветване на пациента.
  
• Надеждата на всеки терапевт е пациентът да се научи да разсъждава сам за себе си по начин, който отговаря не само на реалността на неговия вътрешен свят, но и на изискванията и възможностите на външния свят. Това позволява право на избор на иначе здраво ангажирания и попаднал в капан Аз на пациента.

  ---

---

---

Терапията се провежда в обикновена стая, отделена единствено за терапията, например терапевтичния кабинет на терапевта или кабинет в клиника. Целта на терапията е да освободи пациента от прекаленото уповаване на външния свят на очакванията и удовлетворяването им или на вътрешния свят на здраво фиксираните архетипи. Техника – чрез използване на отношенията на взаимност и изследване, които се изграждат между терапевта и пациента, се изследват, доколкото е възможно, архетипния свят и очакванията на пациента за максимална помощ от страна на личните му прозрения и способности.

Положителните черти на Аналитичната психология се основават на това, че тя е активен и чувствителен метод, има способността с голям разход на време и усилие да достигне до дълбините на личността и повторно да оцени най-ранните нарушения в развиващата се психика. Често дава резултат при непоносимото чувство, че сме заседнали, обсебване от миналото, неклиничния тип депресия, както и интерес към емоционално развитие. Проблемите на средната възраст и приспособяването към старостта също са част от проблемите, за които терапията се прилага с голям успех.

---

---

---

Може да е леко ограничена в теоретичния си поглед – в зависимост от отношението и опита на терапевта. Поглъща изключително много време и средства и понякога е прекалено интелектуална за темперамента на някои пациенти. Успешната анализа може да доведе до момент, в който пациентът трябва да се примири с неудобни за него личностни ограничения. Човек, който смята да се подложи на юнгианския тип анализа, трябва да е подготвен да размени въздушната си възглавница, че е изключетелно важен, с ясна реалност, с това, че представлява нещо съвсем обикновено. Рядко дава резултат при кризи и е по-малко полезна от някои други терапии за развитие на групово самосъзнание и социални умения.

Цена – неминуемо доста висока. Причината за това е високата цена за обучение, както и очевидния брой сесии, които трябва да се посетят и заплатят. Терапията е широко радпространена, но само в определени териториални области. Пациентите трябва да са подготвени, че може да им се наложи да пътуват. Ангажираност – възможно е да получите краткосрочна терапия при този тип психотерапия, но това е по-скоро изключение, отколкото правило. Поради това ангажираността е висока. Сеансите обикновено се провеждат три или повече пъти на седмица, като се налага допълнителното им планиране в зависимост от свободното време на пациента и това на терапевта. Обучение – интензивно, отнема продължителен период от време. Както при всички върхови психотерапии, основна част от обучението е личната анализа на обучаващия се терапевт.

---