---

---

Много шумна и катарзисна, биоенергетиката не се основава на думи, а на действия. Като използват множество видове упражнения за движение, докосване и дишане, терапевтите помагат на хората да освободят насъбраните емоции и блокираните чувства, за да започнат да се чувстват по-добре по отношение на самите себе си. Тази терапия е близка до действените терапии и несъмнено е много вълнуващо и пречистващо да се участва в нея, въпреки че винаги има риск, че катарзисът може да се възприеме погрешно като психологическо развитие. Истинско доказателство за такова развитие имаме в случаите, когато очвидните промени са дълготрайни.

---

---

---

По своята разпространеност трансперсоналната психология  е сравнително ограничена. Комбинира елементи от личната духовност с конвенционалните идеи по въпроса за това как ранните преживявания карат хората да се защитават в зрелостта. Трансперсоналните психолози работят със символите, сънищата, мечтите, медитацията, писането, скицирането, рисуването и насочените фантазии.

---

---

---

Характеристиката, поради която събеседването изпъква на фона на другите терапевтични методи, е неговата степен на взаимност. След първоначалното обучение в консултационните техники хората се разделят на двойки и се срещат в удобно за двамата време, за да играят по ред ролята на терапевта и на клиента. Събеседването е много свободна форма на терапия, която възторжено приема автентичността на емоционалната изява. По своята природа събеседването премахва границите между ежедневния живот и терапията, особено когато консултиращите се лица живеят заедно. Поради тази причина събеседването  може да се превърне в начин на живот за някои хора.

---

---

---

Срещите в група са важна част от Движението на човешкия потенциал, но в сравнение с миналото в днешно време те се срещат много по-рядко. Срещите в групи продължават или за един ден, или за една събота и неделя. Те се основават на интензивността на преживяванията, за да свалят социалните си защити, по този начин членовете на цялата група взаимно се поддържат, докато опознаят своята действителна същност посредством разговори в защитената среда на групата, където не могат да се скрият. Всички срещи в групи имат посредник или водещ и обикновено този човек създава атмосферата на групата. Някои групи са много емоционални и конфликтни, докато други са по-спокойни. Срещата с посредника е разумен предпазлив ход, преди да се обвържете с някоя група.

---

---

---

Представлява много сложна теория, разработена от Джордж Кели в САЩ. Терапията на личните конструкти, известна още като ТЛК, съдържа елементи от екзистенциалната терапия и от поведенческата теория. Основава се на идеята, че хората виждат света през индивидуални конструкти или "умствени очила", които оцветяват възприемането на заобикалящия ни свят. Кели смята, че не е възможно да свалим тези очила, но е възможно да сменяме лещите им с такива, които ще ни бъдат по-полезни. Терапевтът и клиентът работят заедно, за да открият кои конструкти са проблематични и обезоръжаващи за човека и след това да планират тяхната промяна. Съществуват множество разнообразни начини да сторим това; между тях можем да споменем писането, играенето на роли, разговорите и използването на сънищата. Въпреки че не е задължително ТЛК да представлява продължителна терапия, в нея не трябва да се навлиза повърхностно.

---

---

---

Разположено в периферията на психотерапията НЛП включва множество аспекти от други терапии и се основава на способността на индивида да променя гледната точка по въпросите на изключително проблематичните ситуации в своя живот, като използва подходящи умствени упражнения. Някои упражнения са мотивационни, други включват хипноза и самохипноза.

Хипнотерапия
Хипнотерапията всъщност не представлява психотерапия, но често съзнанието ни я свързва с нея. Причина за това навярно е фактът, че ранните психоаналитици като Зигмунд Фройд използват хипнозата, за да достигнат до несъзнателните мисли, но по-късно решават, че сънищата и свободните асоциации (назоваването на това, което ни идва директно на ум) са по-ефективни. Хипнотерапията не може да изпълни едно от изискванията на всяка психотерапия, а именно, че при нея имаме прекалено голямо избягване на личната отговорност от страна на пациента.

---

---

---

Макар че, строго погледнато, феминистичната психотерапия не съществува като обособена такава, тя представлява изключително важна ориентация в много терапии. Общият фактор е определен социален и политически поглед върху нещата. Един от резултатите и е, че тя отрича силовите разлики, които понякога съществуват между терапевтът и клиентът като отражение на мъжки ориентираните йерархични системи в обществото. Феминистично ориентираните психотерапии обикновено изследват и мъже и жени, затова трябва да се разглеждат като един от възможните избори, когато сериозно обмисляте вариантите при вземането на решение да се подложите на терапия, която е от особено значение за вас самите.

---

---

---

Първичната терапия се развива през 60-те години на 20-ти век от Артър Дженов. Когато използвал групова терапия, Дженов помолил свой пациент да повика майка си и баща си, за да види до какъв резултат ще доведе това. Пациентът станал изключително раним и чувствителен, започнал да трепери и да се тресе. Скоро след това сподавено се разплакал, после изразил агония и накрая облекчение. Впоследствие пациентът споделил, че е преживявал чувствата си по начин, който до тогава му бил невъзможен. Дженов разработил техники, помагащи на пациентите му да изхвърлят своя първичен вик, последван от прозрения и емоционално развитие.

Посредством своите наблюдения Дженов развива теория за неврозите, която се базира на неуспеха при задоволяване на най-основните нужди на бебето.
 
- На първо място, ранната среда не успява адекватно да задоволи нуждите на бебето.
 - Детето е наясно, че нуждите му за любов и разбиране никога няма да бъдат задоволени.
 - Това е силно травматизиращо и става основа на обърканата личност на възрастния.
 - Истинкият Аз е потиснат (тъй като човек вярва, че той не е желан) и се изгражда фасада (тъй като се смята, че това искат другите и точно тази фасада ще събуди любов и разбиране).

Психологическият и физиологическият натиск се наслагват в личността, като причиняват невротична болка от съществуването на човека ден за ден.

---

---

---

Първичната терапия помага на индивидя да се върне отново в началото на неговия живот или към момента, в който е потиснат истинският му Аз - оттук се достига първоначално до агония, а след това и до облекчение. Точно както при раждането терапията сама по себе си е драматична и по свой собствен начин насилствена. Целта е да се разрушат защитните механизми с един удар (което я различава от откъслечните методи, с които много други терапии се занимават).

В центъра на сесиите - които обикновено се провеждат в групи - е първичното, в което посредством процеса на предположения и окуражаване пациентът очевидно преживява повторно своето раждане. Терапевтът ръководи разискванията, като съветва индивида да диша по определен начин и да вика, когато другите членове на групата се събират около него с възглавници, с които притискат тялото на изследваното лице, наподобявайки стените на утроба. Действителното първично състояние представлява завладяващо преживяване, в което пациентът заема позата и започва да се движи като ембрион, като издава бебешки звуци.

Следвайки тези преживявания, които разрушават преградите, в атмосферата на групата продължава развитието на по-тихите и по-спокойни стадии на терапията, като членовете анализират преживяванията си заедно и разбират своите истински чувства. Най-важната цел на терапията е пациентът да бъде по-малко доминиран от своите незадоволени нужди и по този начин да развие по-голяма способност да разбере как всъщност се чувства и с какво иска да се занимава в действителност.

---

---

---

По-правилното наименование на Адлеровата терапия е т.нар. индивидуална анализа. Първоначално Алфред Адлер бил последовател на Фройд, но се разделил с него, за да изгради свои теории за човешката психика и за нейното лечение. Адлер акцентира на идеята, че социалните влияния играят оформяща роля в развитието на личността. Той установява, че ние избираме своите цели, като се основаваме на субективните оценки на нашия свят, разум, тяло и чувства. Адлер приема хората като вътрешно креативни и самоопределени.

Три термина са важни в индивидуалния аналитичен подход:

Холистичен - идеята, че човекът представлява неразделна същност, непритежаваща психика, способна да се разделя на отделни части. В идеологичен план тази идея противопоставя Адлер на учени като Фройд и Юнг.

Социален - целите, които стоят в основата на човешките действия, могат да бъдат разбрани само ако се разгледат в подходящия им контекст. Това тълкуване се противопоставя на идеята за създаването на клиники или консултативни статии.

Телеологичен - от поведението на човека можем да разберем неговите цели и личната му (т.нар. частна) логика, която го насочва в живота. Индивидуалните аналитици вярват, че всеки човек е роден с желанието да принадлежи към по-голяма група, като го преживява последователно в развитието си: семейство, голяма група, общество и човешка раса.

Според тази теория всеки започва живота си, като чувства "малоценност", но със съзряването си намира начин да постигне определена взаимност с другите, тъй като участва в множество групи. Умствено здравите индивиди се разглеждат като хора, които имат самочувствие поради мястото, което заемат и поради приносът им в групата, към която принадлежат. На този етап пред човека се изправят три житейски задачи, които изпълват цялата му мисъл: работа, любов и приятелство. Според Адлеровата теория за психиката проблемите се появяват тогава, когато чувствата за малоценност не изчезнат, а се компенсират от желанието за лично превъзходство.

 Хората, които се чувстват по-безстойностни от другите и се държат така сякаш ги превъзхождат, се лишават сами от шанса да преуспеят в работата, в приятелството и в любовта или в дълготрайните взаимоотношения с партньора. Такива хора непрекъснато се опитват да триумфират над другите и не са в състояние да направят общ принос към групите, към които са привързани. Неизбежно се развиват конфликти между опита - от случаите на провали - на индивида и вътрешната му вяра в неговото превъзходство, поради което той трябва да изгради начин на разсъждение, оправдаващ безмислието на голяма част от поведението му.

Пример за това е ученик, който си мисли: " Лесно мога да стана първенец на класа, но начинът на преподаване е лош", за да оправдае нежеланието си да приеме истината, че , общо взето, е на едно ниво с другите хора. Неуспехът на детето да се развие и да съзрее отвъд нормалните чувства за малоценност обикновено се дължи на някакви преживявания от ранните му периоди.

Примери за това са: Прекалено покровителстване - Което уврежда способността на детето за реализация, защото не се е научило да изпитва лично удоволствие от борбата за постигане на определена цел. Критика - Която посява у детето страх от поемане на рискове и от възможни грешки. По този начин то спира дори да прави опити, като впоследствие чувства двойно повече малоценност. Съперничество - Прекалено съперническа среда е тази, в която преобладава неодобрението. Например братя и сестри, които вместо да се подкрепят взаимно, се критикуват един друг, страхувайки се, че не получават достатъчно "чувство за принадлежност".

---