---

---

Едно от най-неприятните неща, които можем да осъзнанем, е това, че нещата в отношенията ни непрестанно се разпадат по един и същи начин. Фройд описва това много добре: „Срещали сме хора, при които всички човешки взаимоотношения водят до един и същи резултат. Например благодетелят, който след време е изоставен от всичките си протежета независимо от множеството различия помежду им и който по този начин е обречен да вкуси от цялостната горчивина на неблагодарността; или човек, чиито приятелства винаги завършват с предателство от страна на неговите приятели; или човек, който в личния си живот непрекъснато издига другия до равнище на страхотна власт в личен или обществен план и след това го замества със следващия; или любовника, при който всяка любовна връзка с жена преминава през едни и същи цикли и достига до един и същи край.” След като сме забелязали подобна тенденция в самите нас, не е възможно да я забравим. Опитите да я разрешим самостоятелно рядко се увенчават с успех, донякъде поради това, че разрешването на нещата сами за себе си е вероятно част от проблема. Също така и поради факта, че един проблем винаги има много по-голямо съдържание, отколкото усещаме съзнателно, но те не може да се изведе на фокус от несъзнателното без помоща на някой друг. В крайна сметка принудата да продължим да повтаряме поведението си в нашите връзки по такъв начин, че да вредим на своето или на чуждото благополучие, се корени в миналото. Ние несъзнателно задействаме за пореден път разрушените взаимоотношения от своето детство и неволно подбираме тези хора около нас, които – по подобни техни си причини – ще се почувстват задължени да участват в играта.

---

---

---

Понякога чувството или усещането, което подтиква човек да потърси психотерапия, е умственият еквивалент на нагазването в гъст захарен сироп и спирането пред някаква невидима бариера. Изтощени, с разклатени основи и в много потиснато настроение някои хора се предават на това положение и се опитват да намалят болката, като се убеждават, че единствено това може да им даде животът, че това е всичко, на което могат да се надяват, и че така или иначе е всичко, което вероятно са заслужили. Други търсят помощ с малкото надежда, която им е останала.

---

---

---

Завързан със стотици миниатюрни нишки, подобно на Гъливер в книгата на Суифт, човек често разбира, че е ограничен в настоящето от стотици спомени за събития от миналото, както и от отношението си към тях. Основният източник на фрустрация е усещането, че нищо не може да се изживее или обхване цялостно – винаги в стомаха ни си остава един възел, или в най-затънтеното ъгълче на съзнанието ни се крие някакъв ужас, които никога няма да забравим. Същеврменно някои хора страдат изключително силно по хора, които смятат че са разочаровали. С времето оплакванията – особено онези, които никога не могат реално да се изгладят от виновника – се превръщат в нещо като светилище, към което непрекъснато се връщаме и прекланяме. Всеки човек в подобна позиция може несъзнателно да прекара своя живот в разбиване на взаимоотношенията си с другите, тъй като търси някого, който или да премахне предизвиканата болка (нещо напълно невъзможно), или да плати за тази болка (нещо също толкова невъзможно).

---

---

---

Понякога някоя криза в живота разрушава способността на човека да се справя с емоционалните си проблеми, които вероятно винаги са го притеснявали, но дотогава не са имали толкова разстройващ ефект. Съществуват три типа кризи, а именно:

• Криза в отношенията – например изоставяне от партньора, смърт на близък човек, промени в отношенията с родителя или детето.
  
• Криза на личността – например откриване на някакво сериозно заболяване, като СПИН или рак.
  
• Криза на обстнавката – загуба на дома или работата, непланирана поява на дете, а дори и на неочаквано богатство.

  ---

---

---

То е свързано с чувството, че си заседнал, но се различава от него. Общото недоволство е нещо подобно на промъкващо се физическо неразположение, което бавно се просмуква в живота на човека и го кара да разглежда бъдещето си като предсказуемо и безинтересно. Смелостта да разбере това състояние на нещата и да поиска да продължи по някакъв друг начин може да доведе индивида до големи постижения. Например някои хора продават абсолютно всичко, което притежават и започват нов живот; други се разделят с партньорите си, с които живеят от много време, трети купуват яхти и започват да пътуват из целия свят. Тези промени в обстановката рядко помагат, защото вътрешния емоционален свят на индивида си остава същият. Има известна доза истина в ориенталската поговорка: „Независимо колко надалеч отплуваш, хоризонта си остава същия.” Смелата постъпка, която може да извърши човек, когато е цялостно недоволен от живота си, е да открие източника на недоволството с помоща на някакъв тип интроспекция. Много хора се страхуват, че това ще ги накара да се почувстват по-зле и в началото това наистина може да се случи. Въпреки това този страх трябва да се сравни с чувството на потъване, което вероятно ще почувстваме след години, когато някоя гигантска промяна или катклизъм в нашия живот не би имала никакво реално значение за нас самит.

---

---

---

Тревожността е общ симптом на ежедневния ни живот и вероятно се корени в нашата изключително важна и примитивна способност да се страхуваме. В психологически план тревожността често смущава човек, защото изглежда така, сякаш се е появила без причина. Всъщност причината е скрита от осъзнаването и в нашето несъзнавано – тази част от психологическото ни функциониране, която не съзнаваме. Скритите или забранени импулси, мисли и отношения причиняват тревожност тогава, когато заплашват да излязат на повърхността и да станат съзнавани. Обикновено реакцията ни по отношение на тревожността, преди да я съзнаваме, е отново да избутаме нежеланите чувства – като яд или сексуално желание – назад и навътре в себе си с подходящия за случая защитен механизъм. Когато тревожността вече не може да се контролира задоволително, тя изкача на повърхността като един от характерните симптоми, които довеждат хората до терапия.

---

---

---

Има множество видове фобии, някои от които са по-известни от други. Дали страхът е от други хора, паяци, изпити или мръсотия, тревожността е един от основните симптоми свързани с фобията. Поведенческите терапии се опитват да сведат тревожността до минимум и по този начин да намалят силата на предмета или ситуацията, които водят до появата на тази фобия. От друга страна, психотерапиите от типа на психоанализата приемат, че фобията е външна проява на някакъв потиснат конфликт и че този конфликт трябва да бъде разследван и разбран, за да няма повече нужда от съответстващото му външно поведение.

---

---

---

Депресията е често срещан проблем, който има линейна структура. В единият край се намират чувствата, които се появяват, когато нещата вървят на зле или когато човек загуби посоката в своя живот; в средата е омаломощаващата загуба на способността ни да се справим с ежедневието си – например поради силно притеснение или безпокойство, последвало някаква загуба или криза в живота ни, а в другия край на спектъра е напълно оформената клинична депресия. Депресията в по-лошата част на оста се характеризира с трудности при заспиване, загуба на апетит, чувство на безнадежност, ниско енергийно ниво, загуба на сексуален интерес, както и непособност за концентрация. Някои от психотерапиите предлагат добри разрешение на психологичните особености на депресията. По-сериозните депресивни състояния се дължат на химичния дисбаланс в мозъка и изискват лечение от психиатър или от семейния общопрактикуващ лекар. Ако се съмнявате в причините на депресивните си чувства или желанието си за самоубийство, трябва винаги да се посъветвате с лекар, преди да започнете каквато и да е форма на психотерапия

---

---

---

Много хора откриват, че взаимоотношенията в групите са трудни. В известна степен това трябва да се очаква, тъй като социализацията е най-сложната човешка дейност. Но при някои хора идеята за група предизвиква особен ужас. Обикновено такива личности са преживели ограничения или травмиращи преживявания при първите си взаимоотношения в група, а именно в семейството. Те непрекъснато избягват ситуациите, в които очакват, че ще повторят това или ще го напомнят на онези, които са ги тревожили и обърквали в детството, а това ги превръща в изолирани от обществото възрастни хора. Например човек, чието семейство е решавало проблемите си с кавги, спорове, отхвърляне и словесна или физическа жестокост. Като възрастен в своите взаимоотношения той ще избягва преговори, конфронтации и справяне със силните възгледи на другите. Парадоксално е, че такива хора обикновено завършват кариерата си на някои управленски пост, защото независимо от факта, че усилено се мъчат да принадлежат на някоя група, те го правят по такъв начин, че избягват (както се надяват) конфронтациите, защото се чувстват отговорни за тях. Деспотичните родители, директори на училище и политици, както и директорите на фирми, са пример за хора, които се опитват да принадлежат към групата, без обаче да станат една нормална част от процесите в нея. За някои хора социалната изолация е приемлив вариант, но за повечето заемането на длъжност и изграждането на семейство изискват известна степен на самочувствие в груповата ситуация.

Социална фобия >>

---

---

---

Много от трудностите във взаимоотношенията са проявяват в по-голяма степен в определени моменти от нашия живот, например когато децата стават по-независими, когато достигнем средната възраст или когато премисляме своето пенсиониране. Характерни примери за такива трудности са следните:

• Взаимоотношения между жените и майките им
• Взаимоотношения между мъжете и бащите им.
  
• Взаимоотношения между съпружески двойки.
  

  ---