публикувано 11.09.2009 02:08 от mambo kakadu
Понякога хората трудно решават дали търсят терапевт или приятел. Именно
поради факта, че ви е непознат, терапевтът може да бъде човек, с когото
изграждате ново и необикновено взаимоотношение и веднага щом приключите
работата си, можете да се разделите. Във всички случаи приятелите имат
навика да ни казват това, което искаме да чуем, или което си мислят, че
искаме да чуем, а не това, което действително трябва да чуем.
|
публикувано 11.09.2009 02:06 от mambo kakadu
Това е един от начините да изразим страха, който много хора чувстват,
когато си мислят дали да се подложат на психотерапия. Страхът дали няма
да полудеем. Всеки човек, който е достатъчно организиран, за да получи
помощ от психотерапевт и да се обвърже с това да го посещава, ще намери
достатъчно резерви от лична сила, за да оцелее и да се развие по време
на процеса. Чувството, че се разпадаме, и действителното полудяване са
две съвсем различни неща.
|
публикувано 08.09.2009 03:32 от mambo kakadu
Нещо съвсем нормално е да започнете терапията с усещането, че
харесвате вашият психотерапевт, а след това в определен момент от
терапията да ви стане неприятен. Най-неочаквано на повърхността могат
да изскочат усещане за преследване, липса на доверие и несъвместимост.
Във всички случаи тези чувства се отнасят до друг човек, а не до
терапевта: такива усещания се появяват към някого от миналото ни или
дори към самите нас. Важно е да помним, че вероятно тези чувства са
били потискани в продължение на дълъг период от време и е съвсем
възможно да ги преживеем като нови, макар, че всъщност са много стари и
тайно са подхранвали нашето отношение към другите през целия ни живот.
Чувствата на неприязън към терапевта винаги трябва да се споделят с
него, защото само по този начин могат да се разберат както трябва.
|
публикувано 08.09.2009 03:30 от mambo kakadu
Често наблюдавано недоразумение в психотерапията е приемането, че тя се
опитва да разкрие някого, за да го "обвини" за състоянието, в което се
намира пациентът. Парадоксалното е, че самата причина, поради, която
хората търсят помощ, е че не могат да спрат да подхранват своите
оплаквания и да поемат отговорността за самите себе си. Фактите са си
факти и те трябва да бъдат обсъдени, за да може да се достигне до
истината. Обикновено терапевтът разбира, когато пациентът не иска да
изследва истинската роля на другите в появата на трудностите му, което
се случва, защото се страхува от премахването на удобните оплаквания,
които му позволяват да бъде взискателен или невнимателен към другите.
|
публикувано 23.08.2009 04:46 от mambo kakadu
Не, но може да промени мотивацията, която имате, за да бъдете творец
или пък начина, по който я изразявате. Много по-вероятно е терапията да
освободи много по-голяма и по-истинска креативност, особено ако имате
способността да изследвате унищожителните импулси, които са основни за
истинската креативност, но често погрешно се потискат.
|
публикувано 23.08.2009 04:45 от mambo kakadu
Не. Потиснатите спомени от детството се връщат тогава, когато е
достатъчно безопасно да сторят това. Някои важни чувства и събития ще
излязат на повърхността по време на терапията ви и няма смисъл да се
опитвате да ги насилвате или да се облягате на думите на другите за
вашето минало. Важното е това, което си спомняте, и вие усещате тази
важност.
|
публикувано 23.08.2009 04:43 от mambo kakadu
Най-разумното нещо, което може да направите, е да поговорите по този
въпрос в групата, защото привличането помежду ви се е породило там и
може да е свързано по някакъв начин с другите. В тази ситуация се крие
един по-общ принцип, а именно: когато подгрупите на по-голямата група
се събират заедно и започват да обсъждат другите се появяват проблеми.
Затова подобни събирания не са за предпочитане. Ако сте привлечен от
някого или просто искате да бъдете приятели, опитайте се да изчакате,
докато груповата работа като цяло не приключи. Много е вероятно след
това да се почувствате по различен начин.
|
публикувано 20.08.2009 04:57 от mambo kakadu
Отдаването на живота в помощ на другите не е сигурен знак за психично
здраве. Независимо от това, много хора, дали разбиращи го или не,
навлизат в света на психотерапията с подобна цел в ума си. Обикновено
те реагират на някакъв факт от своето минало. Напричер ако чувстват, че
не са се грижили за тях или не са им обръщали внимание като малки, те
имат несъзнателното желание да "свършат по-добре нещата" при другите и
по този начин се опитват да подобрят своето лично разочарование.
Вероятно толкова много се страхуват от своето нещастие, че са докарани
до крайност, когато го виждат в другите - мислят си "нещастието е чужд
проблем, а не мой" - и ги лекуват от него. Нито една от тези особености
няма значение, ако обучението, което получава бъдещия терапевт изследва
тези области и разкрива истината зад мотивацията. Поради тази причина
само терапевтите, които са били подложени на лична интензивна терапия,
трябва да се приемат насериозно. Добрите терапевти не са идеални и
подбрани хора; те са индивиди, които са разбрали до каква степен не са
идеални.
Това ги различава от врачките, врачовете и гурутата и ги прави
съвсем обикновени хора като всички нас. Това понякога звучи
разочароващо за хора, които търсят в терапевта съвършения бог или
богиня, които да омилостивяват чрез ритуали и жертвоприношения,
получавайки в замяна спасение, опрощение и решаване на всички проблеми.
Обратно за други хора, разбирането, че терапевта е съвсем обикновен
човек, крайно несъвършен и не идеален действа успокояващо и
разтоварващо напрежението. С едно изречение - терапевтите са ваши
приятели и в общи линии по нищо не се различават от най-близките ви
такива.
|
публикувано 20.08.2009 04:55 от mambo kakadu
Нищо, доколкото става дума за психотерапията. Хората използват този
термин, когато имат предвид несъзнателното. Това е тази част от нашите
чувства и мотивации, които не съзнаваме и които не можем да осъзнаем,
когато се опитваме да си ги спомним. Както ни е известно, нещата, които
знаем, но не можем да си спомним, са забравени и живеят в
предсъзнателното очакване да бъдат припомнени.
|
публикувано 18.08.2009 05:18 от mambo kakadu
[
актуализирано 18.08.2009 05:30
]
1. Направих аборт и се чувствам ужасно. Дали някой ще ме изслуша?
Разбира се, че ще ви изслушат. Много консултанти с удоволствие ще ви
приемат, но съществуват и специални организации като консултативни
центрове и служби по въпросите на бременността, които можете да
посетите. Трудностите, които се появяват след прекъсване на
бременността, са вече толкова широко разглеждани, че лекарят ви
вероятно ще ви предложи да си направите предварителна уговорка за
консултация.
2. В случаите на хора болни от СПИН, или на такива, които се грижат за болни от СПИН.
3. При смърт на близък човек, смърт на бебе или дете, раждане на мъртвородено.
4. Случаи, в които се чувствате зле на работното си място, не знаете дали това се дължи на вас, на работата или на колектива.
5. Случаи на сексуално и или физическо и психическо малтретиране и насилие в семейството или извън него.
|
|