Търпението

Намираме се при една жена, която посреща свещеника на своята енория. При нея има едно младо момче сираче, това е нейния племенник. Той е буен и не се задържа много на едно място.

 

Г-жа Елена: Отче, пристигате точно навреме. Знаете ли, че и днес Иван беше изгонен от училище. Той е на 15 години и би трябвало малко да го вълнува училището, но не, той мисли само как да направи някоя нова глупост.

 

Отец Павел: Чуйте, г-жа Елена, той е малко объркан и не знае как да продължи живота си, това е всичко. Само преди година родителите му починаха. Човек трудно преживява такива драми.

 

Г-жа Елена: Разбирам много добре, отче, но не го понасям повече. Преди беше прекрасен, но след инцидента с родителите му, остава затворен по цели часове в стаята си и излиза само за да отиде и да се сбие.

 

Отец Павел: Искате ли да го взема при мен за известно време в енорийския дом? Ще видим какво можем да направим за него.

 

Г-жа Елена: Не се ли страхувате, че може да се ядоса и на вас?

 

Отец Павел: Знаете, че Иван не е лош по характер, просто вътре в себе си води битка, за да преодолее загубата на родителите си. И ако се бие, не е защото той обича това, а защото търси вниманието на другите и именно чрез тези караници го намира.

 

Г-жа Елена: Поверявам го на вас, погрижете се за него. Иване, слез.

 

(Иван слиза и влиза в стаята)

Г-жа Елена: Ще живееш при о. Павел.

 

Иван: Не искам да живея при този поп. Не обичам свещениците, какво е направил Господ за мен, освен че ми отне родителите.

 

Отец Павел: Знаеш ли, Иване, аз не искам да те правя вярващ, а просто да ти предложа малко разнообразие.

 

Иван: Ще отида при този свещеник, но няма да казвам всички тези глупави молитви с него.

 

Отец Павел: Ела само да видиш. И всъщност,  молитвата не е глупава, а е път на надежда, момент, който ти позволява да дишаш.

 

Виждаме отец Павел и Иван в енорийския дом. Отец Павел се моли, за да може Иван да дойде и да се помоли с него и да му се изповяда.

 

В параклиса. Някой чука на вратата.

 

 

Т. Павел: Влез Иване, винаги си добре дошъл.

Г-н Петров: А не, отче, не е малкия. Исках да попитам дали мога да поправя бойлера, зимата наближава и трябва да имате топла вода.

О. Павел: Много добре, благодаря ти.

Г-н Петров: И ако ми позволите, отче, никога няма да промените това момче.

О. Павел: Аз, със сигурност не, но Господ-да.

 

Виждаме отец Павел да чака всеки ден Иван в параклиса. (един човек обръща страниците на календара, за да отбележи времето, което минава.)

Отец Павел: Господи, никога няма да мога да го освободя от смъртта на родителите му. Как да го накарам да разбере, че те живеят в него. Не мога нищо, Господи, но ти- да , ти можеш. Покажи му Твоята любов.

 

  Виждаме отец Павел да служи сам литургията в параклиса.  Изведнъж чуваме някой, който отговаря.

 

О. Павел: Как знаеш думите на литургията?

Иван: Една седмица след като дойдох тук, идвах да ви слушам зад вратата. Думите успокояваха сърцето ми. Взех също и Библията и в нея открих, че мъртвите живеят винаги и че може да им говорим.

 

Отец Павел: Знам, че този период не беше лесен за теб.

Иван: Вярно е, трудно е да останеш сирак на 14 години, но по-трудно е да няма с кого да поговориш за това. Вашето присъствие ме накара да се почувствам по-добре, за което много ви благодаря. Мога ли да остана с вас още малко?

 

О. Павел: Ако искаш. Искаш ли да благодариш на Бог заедно с мен. И после, ако поискаш ще поговорим за твоите родители. Аз ги венчах и аз те кръстих, знаеш ли?

Иван: Ще се радвам много. Обичам да виждам в Бог тази баща, който ми липсва, а в Дева Мария нежността, с която моята майка ме държеше в ръцете си.

 

Сменяме декора. Виждаме Иван, облечен като свещеник в една стая.

 

Иван: Отче, отче, слизайте, време е за литургията.

О. Павел: Идвам.

Звъни се на вратата. Иван отваря.

Иван: Добър ден г-н Петров.

Г-н Петров: А, отче Иван, не идвам за литургията, а имам една молба към вас. Малката Кати е сираче и не искам да я оставям в дом. Може ли да остане за известно време при вас.

Иван: Зависи дали тя иска. Искаш ли да останеш за малко с нас, Кати.

Кати: Искам, за да не отида в дом. Но ви предупреждавам веднага, че не може да става и дума да се моля за вас на вашия Бог. Не вярвам в него. Просто искам да имам покрив над главата си.

Иван: Разбира се, и преди бяхме приютили едно дете, което не искаше да се моли.

 

Героите излизат с изключение на Иван, който се обръща към публиката.

 

Иван: Оставам на вас да си представите бъдещето на Кати. Запомнете само едно нещо. С молитва и търпение, Бог може всичко.