Края на лятото е време за раздяла, раздяла с ваканцията, с топлите летни дни и раздяла с приятелите.

Това лято трябваше да кажем “Довиждане” (забележете само “Довиждане”) на нашия скъп приятел и батко за някои – Жофре.

За тези, които не са много запознати, малко предистория.

Господин Жофре Дьофевръ пристигна в България на 1 септември 2008г. като доброволец в общността на отците Успенци. Няколко дни след това започна усилените си и разнообразни дейности с нас – децата и младежите от Куклен и Пловдив.

Не е възможно да опишем всички неща и дейности, които направихме заедно. Можем само да споменем незабравимите и весели моменти, прекарани заедно по време на неделния катехизис, ежемесечните срещи, изпълнени с много игри, песни и танци, вечерите, прекарани заедно с някой интересен филм, върху който дискутирахме и разбира се неделните литургии, на които Жоф беше редовен министрант и правеше самата литургия още по-тържествена. С гордост можем да заявим, че той вече е истински католик.

Да не пропуснем и срещите, прекарани заедно в Казанлък на аниматорските курсове и духовните упражнения, уроците по спортни танци, но които заедно се забавлявахме и кършихме тела и разбира се прекрасните пиеси и песни, които Жофре написа специално за нас.

Жофре е млад човек, който Бог е надарил с много таланти – на първо място невероятен сценарист и режисьор. Коледните пиеси, които написа “Разкажи ми за Коледа”  и “Къде е Исус” имаха невероятен успех и много зарадваха хората от енориите от Куклен и Пловдив.

Да не забравим и пиесата, която написа специално за ръкополагането на отец Ярослав, свещеник салезианин - “По пътя към светостта”, която беше международна продукция с участието на младежи от Казанлък, Ямбол, Пловдив , София и дори Франция в негово лице.

Освен това е и страхотен певец и текстописец. Не минава нито една наша среща, на която да не изпеем поне една от неговите авторски песни “ Ела в мен”, “Слава на Отца и Сина и Светия дух”, “ Гимнастика за Исус”.

С всичко това, което описахме, със сигурност сме пропуснали много нещо, искаме да ти кажем само едно ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ.

Благодарим за твоя младежки и весел дух, за лудите ни, но много забавни идеи и физиономии, за цялата ти доброволническа работа в почистването на църквата, неделните литургии, лагерите за деца, за  работата ти с всички нас, за твоя ентусиазъм и приятелство.

Благодарим и за колата, която вече имаме и с която можем да пътуваме, защото животът е дълъг път, благословен от Бога.

Но ето, че идва в момент, в който трябва да се разделим, за да може отново да се срещнем. Прощалната среща е трудна за всички ни. Някои от нас не могат да скрият сълзите си.

Подаръкът, който ти подарихме говори ясно за нашите чувства. С истинската българска каба гайда искаме да ти кажем, че ти си за нас истински българин, че ще имаш винаги своето място тук в България и по-специално в нашата енория.

А кутийката с многобройните сърца на всеки един нас, нека ти напомня, че ние ще те носим винаги  в сърцата си и ще се молим за теб!

Пожелаваме ти от сърце винаги да вършиш път, огрян от Божията любов, покровителстван от Света Богородица, нашата небесна майка.

Скъпи приятелю, радваме се, че те познаваме!

Обичаме те много и ще те очакваме в най-скоро време в България!

 

...Защото разстоянието не може да раздели тези, които свързва любовта...