Хорариум: 30 учебни часа 

 

АНОТАЦИЯ

 

Основните цели на предлагания курс са следните:

 - Да даде на студентите аналитична рамка за разбиране на бизнес-процесите в новата глобална и информационна икономика;

- Да покаже значението на мрежовия подход при изследване на съвременните промени в организациите, бизнеса, труда и работната сила;

- Да допринесе за изграждане на умения у студентите за по-комплексна интерпретация на теоретичните и практически проблеми, отнасящи се до икономическото развитие на страната, региона и света.

В края на курса от студентите се очаква да умеят да:

- Интерпретират смислено проблемите, свързани с глобализацията на икономиката, промените в производствените и други организации и новият тип мрежови отношения между икономическите агенти;

- Прилагат мрежовия и други подходи при конструирането на модели за обяснения на тези феномени;

- Свързват локалните събития в по-комплексната теоретична рамка на глобалната икономика.

 

ТЕМАТИЧЕН ПЛАН

 

1.       Генезис и структурни характеристики на модерното общество. Индустриализация, урбанизациция, масовизация на производството, търговията и  комуникациите.

 Основна литература: Тофлър, А. (1991). Втората вълна. В: Тофлър, А. Третата вълна, ИК "Пейо Яворов", София, с. 45-170

Допълнителна литература: Димитров, Г. (1992). Проблемът за възникването на буржоазната епоха. В: Деянова, Л., и др. В: Социология за 11 клас, Просвета, София, с. 29-39

 

2.       Култура и икономическа модернизация. “Протестантската етика и духът на капитализма”. Източната култура (Китай, Индия, Япония) и “духът на капитализма”. Посткомунистическата култура и “духът на капитализма”.

Основна литература: Вебер, М. (1992). Протестантската етика и духът на капитализма. Издателство "Христо Ботев", София

Допълнителна литература: Владимиров, Ж. (1998). Културни предпоставки и причини (за аномията). В: Владимиров, Ж., Кацарски, И., Баджаков, М., Тодоров, Т. България в кръговете на аномията, Изд. "Софийски новини", София, с. 120-132

                                                      

3.       Държавата и пазарът в централно-планираните държавни икономики. Структурни характеристики на системата на държавния социализъм. Историческо развитие на централно-планираните държавни икономики.         

Основна литература: Martinelli, A. & Smelser, N. (1990). Economy and Society: Overviews in Economic Sociology. SAGE Publications; лекции

 Допълнителна литература: Владимиров, Ж. (1999). Системата на държавния социализъм. В: Културното наследство срещу демокрацията и пазара. София, Софийски новини

 

4.       Пазарът и държавата в развитите пазарни икономики. „Координирани” и „не координирани” типове пазарна икономика. Социалната държава, гражданските права и икономическата ефективност.

Основна литература: Berger, J. 1990. Market and State in Advanced Capitalist Societies. In Martinelli, A., Smelser, N. Economy and Society: Overview in Economic Sociology. Sage Publications, London, pp. 103-132; лекции

Допълнителна литература: Trigilia, C. 2002. Globalization and the Diversity of Capitalisms. In Economic Sociology. State, Market, and Society in Modern Capitalism. Blackwell Publishing., pp. 237-255

 

5.       Възход и упадък на Кейнисианската “държава на благосъстоянието”. Кризата на Фордизма и появата на гъвкави производствени модели.

Основна литература: Trigilia, C. 2002. The Rise and decline of the Keynesian Welfare State. In Economic Sociology. State, Market, and Society in Modern Capitalism. Blackwell Publishing., pp. 119-146; лекции

 

6.       Революцията в информационните технологии. Микро-инженерни макро-промени: електроника и информация. Създаването на Интернет. Технологиите на живота.

Основна литература: Кастелс, Мануел. 2004. Революцията на информационната технология.

В: Информационната епоха. Икономика. Общество. Култура. Т.1. Възходът на мрежовото общество. ЛИК, София

 

7.       Новата икономика – информационна, глобална, мрежова. Глобализация и регионализация. Производителност и конкурентоспособност в глобалната информационна икономика.

Основна литература: Кастелс, Мануел. 2004. Новата икономика – информационализъм, глобализация, мрежи. В: Информационната епоха. Икономика. Общество. Култура. Т.1. Възходът на мрежовото общество. ЛИК, София

 

8.       Мрежовият подход - приложения  при изследването на организациите, бизнеса, труда и работната сила

Основна литература: Beckert, J. and M. Zafirovski. International Encyclopedia of Economic Sociology, Routledge. http://people.bu.edu/ldoerr/network%20analysis.pdf

Допълнителна литература: Walter W. Powel and Laurel Smith-Doerr. 1944. Networks and Economic Life. In: Smelser, Neil and Richard Swedberg (Eds.) The Handbook of Economic Sociology. Princeton: Princeton University Press, pp. 368-402; лекции

 

9.       Еволюция на модерната организация – от бюрокрация към мрежови тип организация. Видове международни производствени мрежи.

Основна литература: Кастелс, Мануел. 2004. Мрежовото предприятие. В: Информационната епоха. Икономика. Общество. Култура. Т.1. Възходът на мрежовото общество. ЛИК, София

Допълнителна литература: Joel M. Podolny, Karen L. Page. 1998. Network Forms of Organization. American Review of Sociology. Vol. 24, pp. 57-76.

 

10.   Глобалният пазар на труда (мрежовият персонал, безработицата и служителите с гъвкаво работно време).

Основна литература: Кастелс, Мануел. 2004. Промяната в труда и заетостта. В: Информационната епоха. Икономика. Общество. Култура. Т.1. Възходът на мрежовото общество. ЛИК, София

 

11.   Глобалната трудова миграция

Основна литература: Ayşe Öncü. 1990. International labor Migration and Class relations. In Martinelli, A., Smelser, N. Economy and Society: Overview in Economic Sociology. London: Sage, pp. 175-201.

Допълнителна литература: НСИ. 2001. Вътрешна и външна миграция на населението в България (резултати от представително изследване). София.

 

12.   Перспективи на предприемачеството в глобалната икономика

Основна литература: Бъргър, Б. 1994. Културата на съвременното предприемачество. В: Култура на предприемачеството. Университетско издателство „Стопанство”, София, pp. 17-40

Допълнителна литература: Ланда, Д. 1994. Култура и предприемачество в развиващите се страни: етническите търговски мрежи като икономически единици. В: Култура на предприемачеството. Университетско издателство „Стопанство”, София, с. 65-89

 

13.   Глобализация и неформална икономика

Основна литература: Чавдарова, Т. 2001. Неформалната икономика. Лик, София

Допълнителна литература: Bagnasco, A. (1990). The Informal Economy. In Martinelli, A., Smelser, N. Economy and Society: Overview in Economic Sociology. London: Sage, pp. 157-174.

 

14.   Глобализация на финансовите пазари 

Основна литература: Swedberg, R. 1990. International Financial Networks and Institutions. In Alberto Martinelli and Neil J. Smelser. Economy and Society: Overviews in Economic Sociology. Sage Publications, pp. 259-281; лекции

 

15.   Глобализация и национални икономически модели на развитие

Основна литература: Gereffi, G. (1990). International Economics and Domestic Policies. In Martinelli, A., & Smelser, N. Economy and Society: Overview in Economic Sociology. London: Sage, pp. 231–258; лекции

Допълнителна литература: Block F. Rethinking Capitalism. In Biggart, N. Woolsey (Ed.). Readings in Economic Sociology. Blackwell Publishers, Chapter 12, pp. 219-230

 

 

Методология на преподаване

 

Основният начин на преподаване е работен семинар. В края на всеки час се дава темата за следващия и се избират студенти, които да представят реферати, изследване на случаи и др. Следва въвеждаща лекция за следващата тема. Идеята е да се използва по-широко интерактивната форма на обучение със значително студентско участие.

 

Оценяване

 

Оценката на студентите се състои от три части:

- Активно участие в час, включващо задаване на смислени въпроси и адекватно отговаряне – 20%

- Представяне на най-малко три собствени разработки по изучаваните теми (конспект на статии, реферати, изследване на случаи, актуални приложения и др.под.) – 30%

- Изпитно есе по тема, съгласувана с преподавателя. Есето трябва да отговаря на минималните научни стандарти, които ще бъдат дадени допълнително Критериите за оценка на есето са яснота на темата, стандартно научно изложение,  разбиране на проблема и умение за приложение на изучаваната методология към собствените мнения, оценки и предложения – 50%.

 

  

Съставил: доц. д-р Желю Владимиров