Скорошна дейност в сайта

[FR] [EN] [BG]

Рубрики‎ > ‎

От Дружеството

Антон Н. Чипев (1920 - 2012)

публикувано от Българско Културно-Спомагателно Дружество Association Socio-Culturelle Bulgare, Montréal   [ актуализирано ]

Дончо
С голяма тъга обявяваме отминаването на един предан съпруг, баща, и дядо, в понеделник, 21 май, след храбра борба с рак. Cкърбят вдовицата му Илзе, вярна съпруга и негов спътник за последните 67 години, дъщерите му Мартина и Ан, синът му Майкъл, внуци Антъни, Александър, Тимотей и Джонатан, внучка Катрин, племенник доктор Нечо Чипев и племенница Ина  Чипева, заедно с техните съпрузи, деца, и много други роднини и приятели в България, Германия и Канада.

Синът на виден български лекар, Антон учи право в Париж. След избухването на Втората световна война той завършва в София където започва работа. Като активен млад националист, той успява по късмет да се спаси с бъдещата си съпруга Илзе, привидно заминавайки за кратка почивка в Германия през август 1944 г., три седмици преди нападението на съветската армия което води до 45 години комунистическа диктатура.

Владеейки четири езика, той работи за българското правителство в изгнание във Виена, а по-късно в Германия. През 1952 г. емигрира за Канада, с Илзе и дъщеря си Мартина, установявайки се в Монреал, където се раждат Ана и Майкъл. Работи като генерален управител и представител по продажби за компанията Валтер Co на Pointe Клер. Активно се ангажира с каузата на канадско единство по време на сепаратистките вълнения, и продължава да се бори за възстановяването на свободата и демокрацията в България. През 1967 г. той председателства на Националния Канадско-Български комитет. Става директор на "Комитет за Канада", Монреалския Съвет по гражданството, където той председателства през 1973 и 1974. Като член на Комисията за Етнически Организации на Либералната партия на Квебек, той се включва активно по време на референдумите и предизборните кампании през 1981 и 1985. Той е назначен гл. заместник-министър на Имиграция Квебек, и през 1989 г. става член на
Имиграцията и Бежанския Съвет на Канада.

Антон се пенсионира през 1992 г., но продължава да е социално активен в продължение на много повече години, като доброволец шофьор за разни болници из Монреал, в българската общност, както и в развитието на пост-комунистическа България. Той ни разказа как посещението на освободената му родина през 1992 - след отсъствие от 48 години - е бил дълбоко удовлетворяващо събитие в живота му.

Според ногиво лично желания, няма да има погребална служба. Подробности за честването на неговия живот ще бъдат обявени през юни 2012. Дарения могат да бъдат направени в негова памет в West Island Palliative Care Residence, 265 André-Brunet, Kirkland, Qc. H9H 3R4 514-693-1718.

Съболезновния могат да бъдат изпратени на адрес rideau@arbormemorial.com.

3ти Март, Национален Празник на България

публикувано 03.03.2009, 10:18 от Българско Културно-Спомагателно Дружество Association Socio-Culturelle Bulgare, Montréal   [ актуализирано 03.03.2009, 10:28 ]

Честит Празник

Уважаеми Сънародници,

На 3 март т.г. празнуваме 130 г. от Освобождението на България от Турско Робство!

Датата 3 март отбелязва възкресението на един народ, който близо 500 години беше без своя политическа и духовна свобода, народ, чиято висока самобитна духовна и материална култура бе подло
жена на унищожение. За първи път 3 март се чества през1880 г. като Ден на Възшествието на престола на император Александър Втори. От 1888 г. се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство. Еднократно като национален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно, с решение на парламента от 5 март 1990 г. датата е обявена за Национален празник.

За нас, българите, 3 март 1878 г. е въплъщение на едно начало. На този ден бе направена онази първа политическа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни синове и дъщери на България. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание не бяха напразни, че 15 хиляди доброволци, които загинаха, сражавайки се в руско-турската освободителна война, не дадоха живота си напразно. Сан –Стефано срути окончателно започналата да се пропуква стена, която отделяше България от Европа. Той постави началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили. Нека си припомним значението на този исторически ден за нас българите, да почувстваме онова свято нещо, извоювано ни от нашите прадеди, което винаги ще ни свързва, където и по света да се намираме и никога няма да ни остави да забравим откъде сме тръгнали. Нека в този ден да почетем паметта на всички, отдали живота си за свободата на нашата родина и да се почувстваме просто заедно.Нека се гордеем, че сме българи, и не забравяме корените си!

Честит празник!

Валя Будникова, председател
Българско Културно-Спомагателно Дружество, Монреал

Исторически Факти


Картата на възстановената на 3 март 1878 г. Българска държава според Санстефанския предварителен мирен договор














Саадулах бей - посланик на Османската империя в Берлин, външният министър Савфет паша, граф Николай Игнатиев и дипломатът Александър Нелидов подписват Санстефанския договор










Така изглежда днес къщата в луксозния истанбулски квартал Йешл кьой, в която е бил подписан договорът на 3 март 1878 г.

Министър Масларова прие почетния ни консул в Монреал, Георги Паничерски

публикувано 03.03.2009, 10:09 от Българско Културно-Спомагателно Дружество Association Socio-Culturelle Bulgare, Montréal   [ актуализирано 03.03.2009, 10:15 ]

Желание за засилване на отношенията в социалната област между България и Канада изрази министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова на среща с почетния ни консул в северноамериканската държава [Montreal] Георги Паничерски. Той представи особеностите на канадската пенсионно-осигурителна система и значението й за икономическото развитие на страната. Министър Масларова подчерта необходимостта от подписване на спогодба за социално осигуряване между двете страни. Предложение за този документ е предоставено на Канада през 2003 г., но все още оттам не е получен отговор. Министърът на труда и социалната политика изрази готовност за пълно съдействие от българска страна за неговото приемане. Досега Канада не е проявила интерес към сключване на споразумение в областта на заетостта поради спецификата на имиграционната й политика.

Министър Масларова изказа специална благодарност за активната позиция на Канада в подкрепа на осъдените български медицински сестри в Либия.

[От пресцентъра на Министерството на труда и социалната политика на Република България]

От екипа на "Български Акценти"

публикувано 03.03.2009, 10:07 от Българско Културно-Спомагателно Дружество Association Socio-Culturelle Bulgare, Montréal   [ актуализирано 15.03.2009, 16:30 ]


В началото на 2005 започна първия сезон на новото телевизионно предаване на български език в Монреал. Българската общност там е единствената не само в Канада, но и в цяла Северна Америка, извоювала си това право. Всяка сряда в 21.30 нашите сънародници в Канада могат да седнат пред телевизора и да послушат българска реч. Телевизията е CH, дъщерен канал на Global - третата по значимост частна телевизия с национален обхват в Канада. В Монреал околностите се лови ефирно, в провинциите Квебек и Онтарио – по кабел, а в цяла Канада – по сателит. Предаването се нарича „Български акценти” – името идва от идеята да бъдат канени онези наши сънародници, които, акцентирайки върху положителните качества на българите, са успели да постигнат много, независимо в коя област. Само 12 от 120-те общности в Монреал имат шанса и привилегията да правят предаване на родния си език и присъствието на малка България сред тях е несъмнен успех.

В най-голяма степен заслугата за това е на продуцентът от българска страна Иван Геков. Зад гърба му има 15 години в Канада, където той успешно се реализира като кинооператор в условията на изключителна конкуренция, като се вземе предвид, че в Монреал се снимат много от най-големите американски продукции. Иван Геков е снимал над 35 игрални и документални филми, сред които „Хати” (носител на голямата награда на фестивалите в Троя и Сеул), „Непознати икони” (отличен на фестивала за документални филми в Лайпциг) и много други. Работил е с режисьори от ранга на Андрей Тарковски. През 2002 Иван Геков е поканен да преподава операторско майсторство в университета Конкордия в Монреал.

Лицата на „Български акценти” са Албена Йорданова и Лили Големинова. Преди идването си в Канада и двете имат богат опит в областта на телевизията. Албена е била водеща на популярното предаване „Данс дъга” по Нова телевизия, работила е като продуцент и режисьор на реклами и музикални клипове. В Канада и Албена и Лили специализират “Медийно изкуство”. Висшите им образования от България са в съвсем други области – Албена е завършила ВИФ, а Лили има магистратура по пиано от Държавната Музикална Академия. Внучка е на големия български композитор Марин Големинов. От 1998 до 2002 е водеща на предаванията „Кънтри Роуд” и „Салон на изкуствата” и главен редактор на редакция „Култура в ТВ”Седем дни". В момента Лили редовно прави кореспонденции за „Седем дни”, Българското Национално Радио и води радиопредаването “Звукът на България”. Лили Големинова бе сред делегатите на Първата Световна среща на българските медии по света, организирана от БТА.

Освен срещите с интересни и успели (не само в смисъл на забогатели...успехът има и духовни измерения, нали?!) българи, „Български акценти” се опитва да бъде едно отворено пространство за всички теми, които вълнуват българите в Канада. Екипът се стреми едновременно да спомага за интегрирането на българите в канадското общество и за запазването на българската ни идентичност, която ни прави уникални. Въпреки немалкото ограничения, наложени от телевизионната компания, която излъчва предаването относно темите, които биха могли да бъдат разисквани и материалите, които да бъдат излъчвани, амбицията на тези, които правят „Български акценти” е да провокират у българите тук интерес към многообразните български събития  в Монреал и желание за по-голяма сплотеност и воля за взаимопомощ... Показвайки българските успехи в различните сфери на обществения и културния живот в Канада, се надяват да дадат вяра и надежда, че всичко е постижимо на тези, които са отскоро тук, а стремежът към акцентиране върху различните аспекти на родната история, култура и традиции ще поддържа чувството ни за национална гордост и достойнство.

Важното обаче е всяка сряда вечер българите в Канада да се почувстват свързани, да бъдат заедно пред телевизорите, да коментират критично, но и толерантно, да се забавляват и да им е хубаво, че си имаме наше българско предаване. В крайна сметка, това е една важна стъпка към по-голямата видимост и уважение на българската общност в мултикултурното канадско пространство.

Сред гостите през първия сезон на Български акценти бяха Георги Паничерски, почетен консул на България в Монреал, основателят на Българо-канадското културно спомагателно дружество в Монреал Антон Чипев, сценографката Нели Савова, актьорът Петър Батаклиев, художникът Васил Ников и много други. В коментарната рубрика беше представена историята н българската емиграция в Квебек, английското издание на книгата на Магдалена Манолова „Българският оперен мит”, издадените в Канада компакдискове на виолончелистката Величка Йочева и пианиста Димитър Терзиев. Специални издания на предаването бяха посветени на присъединяването на България към ЕС, спасяването на българските евреи и празникът на българската писменост и култура 24 май.

Присъствието на „Български акценти” в най-гледаното време на телевизия Глобал в Канада е един от най-ярките успехи на българската общност зад граница. Предаването е уникално, защото не се излъчва по етническа телевизия, както повечето подобни предавания, а е в основната програмна схема на истинска телевизия, редом със сериали като „Приятели” и „24”.

- Лили Големинова

Драги Сънародници,

Създателите на телевизионното предаване Български Акценти (CH Global TV) благодарят на всички, които им писаха до сега.
Очакваме вашите препоръки, съвети и коментари за единственото по рода си TV предаване на български език в Северна Америка! Вашите отзиви ще допринесат значително за подготовката и качеството на новия сезон на предаването.
Моля, пишете - на български, английски или френски - на следния адрес: info@chmontreal.com.

Благодарим!

Иван, Албена, Лили

Отново на линия

публикувано 03.03.2009, 10:04 от Българско Културно-Спомагателно Дружество Association Socio-Culturelle Bulgare, Montréal

След продължени затруднения свързани с поддръжката и 'менъджмент'-а на сайта на дружеството, сега най-сетне започваме да възтановяваме информацията от предишната версия. Имайки пред вид препоръките на нашите посетители и членове, ще забележите и много нови промени, не само като дизайн, но и като допълнителна функционалност предназначена да улесни престоя ви тук.

Ще забележите, че адреса се е променил от bgmontreal.org на bgmontreal.info. И двата адреса водят до същия сайт, но .info е обвързан с новата система на сайта, която ни дава много по-обширни възможности за публикация на новини, обяви на събития, и ефикасна организация на съдържанието. Старият адрес .org, дарение на Гн. Орлин Попов, ще продължава да бъде активен.

За повече информация относно сайта и неговата мисия можете да посетите секцията À propos..., където ще намерите информация за как се прави предложвние за нов матерял, реклама, обяви, и друга информация свързана директно със сайта.

В близкото бъдеще са запланувани следните добавки:
  • Нов календар за събития и важни дати;
  • Подобрена фото-галерия;
  • По-ефикасна система за масова комуникация чрез интернет.
  • Секция записки, които ще отбележат дейността на известни съвременни и исторически личности от български произход. Идеята е да се установи база историческа информация, която да напарави елементи от нашата история и култура по-достъпна за растящия брой потребителите на електронна медиа.

Както винаги, вашите препоръки са нужни за развитието на този сайт. Моля, свържете се с администратора чрез електронния формуляр със всякакви съвети / поправки / забележки.

Български Акценти

публикувано 03.03.2009, 10:01 от Българско Културно-Спомагателно Дружество Association Socio-Culturelle Bulgare, Montréal

След първоначалното излъчване на Български Акценти миналата година по канал Global CH-TV Montreal, предаването започва своя официален сезон на 9-ти Март 2005-та. Четиринадесетте емисии имат за цел да ви иформират за българската обшност в Монреал с интервюта, коментари и музика.
Български Акценти
се излъчва всяка сряда от 21:30 часа, с повторение в петък от 10:00 сутринта на кабелен канал 14, канал 62 по UHF. Извън Монтреал, предаването може да бъде видяно по Bell ExpressVu, канал 209 на сателит Nimiq2. За тези от вас които имаха затруднения да хванат предаването по канал 209 на Bell ExpressVu, можете да посетите сайта на Global CH-TV за по-подробна информация.

Предаването е организирано от Гн. Иван Геков, кино оператор, продуцент, и преподавател по синематография в университета Concordia. От началните епизоди водени от Гца. Росица Даскалова през 2002-03та година под рубриката "Прозорец към България" предаването се превърна този сезон в едно от основните полета за изява на нашата комуна. С помощта на добре подбран и професионален екип (и с минимален бюджет) Гн. Геков извоюва глас на българите всред местната TV - медия. По всичко личи, че успеха на предаването гарантира неговото продължение през следващия телевизионен сезон.

Можете да намерите повече информация за Гн. Геков на неговия сайт, gravityfilm.com.

Вашето мнение! Моля изпращайте вашите впечатления, коменетари, и препоръки на Гн. Иван Геков: gekoff @ hotmail . com.

Илинденско-Преображенско Въстание

публикувано 02.03.2009, 14:43 от Българско Културно-Спомагателно Дружество Association Socio-Culturelle Bulgare, Montréal   [ актуализирано 02.03.2009, 14:56 ]

102 години Илинденско-Преображенско въстание
- Българският Великден -

Преди 100 години Свети Илия разпрегна конете си и над многострадалната ни земя се понесе тътенът на едно въстание, събрало в юмрук Македония и Одринско, духа на една идея, стремежа към една обща съдба, жаждата за свобода и независимост.

И стана чудото - робът се бореше за свободата си, свободният – за съвършенство. Офицерите станаха войводи, поетите – четници, простите селяни – комити.

От Грамос планина през Якубица, от Галичица до Огражден. От Пирин планина до Родопа и Ахъчелебийско, от Фере и Дедеагач до Граматиково, Странджа и Цикнихор...

Срещу топовете, редовния аскер и башибозука се изправиха българите от Леринско, Воденско, Костурско, Охридско, Битолско, Гюмюрджинско, Одринско и поискаха свобода и обединение със свободна България!

Малко повече от 30 000 въстаници се изправиха срещу повече от 400 000 турски войници, дадоха повече от 300 сражения. Горите станаха домове, домовете станаха пепелища.

Повече от 15 000 хиляди български къщи в Македония и Одринско бяха опожарени. Обезлюдяха стотици села. Хиляди бяха изкланите, убитите, отвлечените, обезчестените...

И керваните на бежанците потеглиха към България. Увитите в парцали копита на конете газеха водите на река Рилска, преминавайки границата и пресъхналите от плач очи се взираха назад към пожарите на Македония.

Така почти във всеки български град се създаде по една македонска махала, по една тракийска махала...

Болката и раната на България - болка и рана, която вече 100 години гори снагата й и буди паметта й, която събира вятъра на тревожните нощи и люлее люлката на синовете й, която приспива чедата й, а после ги води по бойните поля.! Защото пожарите на Илинден и Преображение, страшните слова на! клетват а на Смилево и Петрова нива поведоха българските полкове и оцелелите въстаници по урвите на Родопската Шипка, по склоновете на Каймакчалан и Беласица, по кървавите полета на Люлебургас, Бунархисар и Чаталджа...

Погромът на едно въстание роди силата на една страна, вярата на един народ, стремежа към едно обединение...

В стената на Рилската света обител е вграден скромен паметник от черен гранит - паметникът на загиналите поручици от Рилския випуск “паднали за свободата на брата роб в Македония”...

В двора на селската църква “Св. Георги” в село Цапари, Битолско, в самото подножие на Пелистер, стоят забравени девет офицерски гроба на младши командири от бдинските полкове...

По сипеите на Мокра планина и Галичица – от двете страни на Охридското езеро, протегнали ръце едни към други - из фронтовите окопи бродят сенките на едва навършилите двадесет години български синове...

Нека запалим свещ за всички тях. Нека сведем глава. Защото това е Бъл! гария – руините на село Баница, запазили предсмъртните думи на Гоце, клетвата на смъртната чета на Радон Тодев, кървавите води на Преспанското езеро, лепкавата пръст по ръцете на оцелелите четници на Кондолов, пренесли костите му от Паспалевата могила...

Това е България, която винаги ще ни връща при себе си, която ще ни вика и ще ни врича, ще ни дарява любовта и земята си...

В белите августовски нощи Свети Илия разпрегнал конете си и над святата земя българска, отекнал тътенът на едно въстание, сбрало в едно Македония и Одринско...

После...

Рила и Пирин тръгнали, още Родопа Планина,

Балкана стар да попитат:

Чия е тази земя?

Всички права запазени - Информационна агенция "ФОКУС"

1-7 of 7