Книга "Есенни огньове"

Welcomе!

Олтара на Любовта

Има обич и обич и обич... Една обич минава за три дни или седмица като настинка или грип. Друга преминава за няколко години. Има и такава обич, която е за цял живот. Тази обич е и дар и изпитание, понякога завършва трагично, друг път щастливо. Човек може да разбере това едва в последната секунда от живота си. Тази обич не намалява с годините, нито се изхабява, нито безразличието и скуката успяват да се настанят на нейно място. Тази обич расте с всяка следваща година и човек израства заедно с нея, помъдрява, защото тази обич е мъдра и учи човека на търпение, на прошка, на всеотдайност, на доверие и състрадание, на уважение, на нежна грижа и подкрепа, на смелост и устойчивост пред лицето на трудностите. Тази обич ни кара да бдим денонощно до леглото на болния любим или любима, тази обич ни кара да обичаме всичко, което любимия човек прави макар и то да изглежда смешно или глупаво. Чрез тази обич ние виждаме света през очите на любимия и този свят ни харесва.

Юлияна Шапкарова

Представяне и въведение

С радост представяме на Вашето внимание първия по рода си сборник с Езическо творчество съставен от две части – Езическа поезия и Езическа проза. Книгата включва в себе си поетичния цикъл „Есенни огньове” и романа за деца и възрастни „Магическия свят на Амазония”. Искрено вярваме, че дори и краткото завръщане върху страниците на тази книга към езическите и паганистичните ценности: като любов към Земята и Природата, семейните, родови и кланови принципи, вярата в силата на ритуалите, сънищата и съществата от духовния свят, почитането на четирите елемента на съзиданието – вода, земя, огън и въздух ще допринесе за по-ясното осъзнаване и разбиране на извечните и древни Принципи на Сътворението, чрез които са живели прадедите ни. Не на последно място читателят ще съпреживее заедно с героите силата на една голяма любов, неподвластна на времево-пространствените измерения. Потапяйки се във вълшебството и магията на огъня, който пречиства, дарява нови сили и смелост, преминавайки през тайнствата на водата, която винаги е вълнувала и разпалвала нашето творческо въображение, политайки върху крилата на въздуха, който не познава границите на миналото, настоящето и бъдещето, заравяйки шепи в плодородната Земя, от чиито здрави корени и стъбла произлиза всичко, ние ще се отправим на едно магическо пътешествие, в което реалността е различна и вълшебна, но не по-малко ярка и съществуваща от реалиите на съвремието.

Юлияна Светославова Шапкарова

Корица: Магията на село Свидня, Стара планина, началото на есента

Благодарности

На първо място искам да благодаря на моето семейство - майка ми Поликсения, която ме отгледа и възпита като човек с ценности, морални и етични принципи и пося в мен любовта към литературата. Винаги ще ми липсваш! Бъди благословена и почивай в мир. Вярвам, че си на едно прекрасно място. На дядо ми Янко за бащината обич и силния характер, който изгради в мен. На баба Спасия – моята първа учителка и водач в дебрите на литературознанието. На леля ми Жана, за примера, който ми даде в отстояването на себе си и в неотклонното следване на мечтите и амбициите до тяхното пълно осъществяване. Всички те по един или друг начин са били и са таланти в своята професионална и лична област от живота. Благодарение на тракийско-македонските български ценности, които предадоха и възпитаха в мен, вие имате възможността да се насладите на моето творчество, което аз и моите близки наричаме „езическо творчество”. Искам да благодаря на баща ми Светослав Асенов Шапкаров за поетичния и писателски талант, който ми остави като наследство, както и за името, което само по себе си не е малко. Почивай в мир! На второ място изказвам своите най-големи благодарности на близките си приятели - Марияна Кондова – президент на Съюза на българските писатели в интернет, една от най-добрите български поетеси и писателки, за радостта от общуването, споделянето и размислите, за неоценимата помощ по редактирането и издаването на тази книга. На Маргарита Костова, за безрезервната вяра в моите умения и способности, и за подкрепата и разбирането по „пътищата и пътеките от тръни и лавандула”. Благодаря на Константин Байрактаров, затова, че пося семенцето на идеята за издаването на тази книга, за обогатяващите среднощни разговори (поради вечната липса на време) за поезия и философия. Моите благодарности към Надежда Златева за топлите думи, съпреживяването, вярата и оптимизма.

Благодаря Ви! С обич и преданост: Юлияна Светославова Шапкарова

Есенни огньове. Езическо творчество
© Юлияна Шапкарова, 2010
© Юлияна Шапкарова – корица, 2009

Всички права запазени! Нито една част от текстовете и снимките в сайта не може да бъде размножавана, копирана и предавана под никаква форма - електронна или механична, без изрично писменно разрешение на автора!

Есенни огньове (Листопади)

Листопади в забързана есен, стари спомени, по стари пътеки, някои плаче за стари надежди, друг залепва парчета от снимки безценни. Грамофон остарял и изтъркани плочи, стари шлагери тръгват си боси. Над утихнали тъжни полета вятър носи забравени песни. Тъжни птици мълчат сред гората, първи капчици дъжд се превръщат в снежинки. Скоро черната пръст ще заспи отмаляла с тежък сън като рана боляла. А на пролет отново ще блесне зората и кокичето първо ще съобщи новината всяка есен е не край, а начало… Плодородно и бременно Земното тяло ще роди нови песни, пътеки, надежди.. и усмивки, забравена нежност ще стопят снеговете от вечност.

Юлияна Шапкарова
Послеслов

Тази книга няма за цел да се превърне в популярен комерсиален продукт. Ако това стане аз разбира се ще се радвам. Тази книга е преди всичко символ на една дълга част от моя живот, време, което беше трудно, тежко и мъчително за мен. Време, за което мога да кажа, че преживях и изживях достойно и с достойнство. Този период от живота ми подобно на даоистката философия и нейния символ Ин-Ян, макар и изцяло под знака на черния, мрачен цвят на тъгата и болката, носеше в себе си своята малка бяла точица. Творчеството вложено в тази книга и самата книга са тази малка бяла точка. Без преживяването и преминаването през едни или други събития това произведение нямаше да съществува. Нямаше да видят своята изява и други творчески проекти (моите сайтове в интернет), които радват и носят утеха, спокойствие, надежда и вяра на потребителите, които ги посещават. Не съжалявам за нито един миг, който преживях през тези четири – пет години. Мъдростта, знанието и опита, обичта и уважението на хората са наградата, която получих като дар. Днес, когато поглеждам назад, зная, че този период от живота ми е бил и ще остане преломен и паметен и че още дълго време ще оказва своето въздействие, вярвам в положителна насока. По същия начин, както необятната Вселена има своя Голям взрив, така и всеки човек в малката си вселена има своя голям взрив. След това вече нищо не е същото. На нас хората ни се иска, това което правим и създаваме да е съпътствано от радост, щастие, веселие...За съжаление законите в Природата са други – раждането винаги е болезнено и драматично. Творението се ражда в болката и от болката. Но след това винаги идва и наградата и радостта и удовлетворението. Разбира се, когато човек се намира във водовъртежа и в епицентъра на своите черни дупки е трудно да повярва, да има надежда, че все пак в края на тунела действително се намира светлината. Но тя е там. Винаги. Неизменно.

Подстраници (1): Есенни огньове - електронен формат